Станислас-Андре Стеман - Убиецът живее на 21

— Да… При условие че то е още в пансиона!

— Какво искате да кажете?

— Откакто номер 21 на Ръсъл Скуеър е под ваше наблюдение, мистър Смит извърши още три престъпления, две от които на публични места. Да предположим за момент — колкото и невероятно да е това, — че той е намерил под самия покрив на мисиз Хобсън скривалище, което не можем да открием. Дали миналия вторник и снощи е излязъл от къщата, носейки пясъчната торбичка? Би ли посмял? Очевидно не! Ако в този момент моите хора го бяха претърсили, щеше да бъде загубен!

— Как си обяснявате тогава обстоятелството, че всички жертви — с изключение на мосю Жюли — са били поразени с едно и също оръжие?

— Много просто. Преди да убие професора, когато все още се е радвал на известна свобода на действие, мистър Смит предвижда, че после пансионът ще бъде поставен под строго наблюдение, и навярно е потърсил някакво външно скривалище. Това му позволява да излиза и влиза с празни ръце.

— Лондонските улици не са задръстени от такива скривалища.

— Улиците не. Но парковете и площадите — да. Оръжието е оставено вероятно под някой храст или в рохкавата пръст.

— Скитници, деца биха могли да попаднат на него.

— И какво от това?… По плата не остават отпечатъци…

— Вярно. Но след такова откритие мистър Смит би останал без оръжие.

— Временно. И по-добре без оръжие, отколкото обесен!

Робин удави в гнева си малката къпеща се девойка, нарисувана в синьо върху подложката за писане:

— Сбогом на преките доказателства! Къща може да се претърси. Но цял град — не може!

— Да речем, един квартал. Бързината, с която мистър Смит се прибира в пансиона, след като извърши престъплението, ни кара да ограничаваме диренията си в околностите на Ръсъл Скуеър.

— След арестуването на Колинс — което сякаш слагаше край на този случай — бе решено инспекторите, наблюдаващи номер 21, за всеки случай да отбелязват само часовете, когато пансионерите-мъже излизат и се връщат. След убийството на мисиз Дънскоум им бе наредено да подновят следенето. Изглежда, те не са се съобразили с това?…

— Скоро ще узная.

Когато се върна в кабинета си, Стрикланд повика инспекторите Силвър, Фъзби и Хапгуд.

— Трупът на мистър Лосън, репортер на „Night and Day“, е лежал призори на един ъгъл на Линкълс Ин Фийлдс. Според доктор Ханкок престъплението — дело на мистър Смит — е било извършено около единайсет часа вечерта. Вие бяхте натоварени да следите мистър Крабтрий, професор Лала-Пур и мистър Андреев… Кой от вас е изпуснал своя човек?

Тримата инспектори се спогледаха смутено.

— Майор Феърчайлд излезе към девет часа — каза най-после Хапгуд. — Обиколи четири пъти площада с бърза крачка, като блъсна половин дузина хора по пътя си. После се прибра и не излезе повече.

— Майор Феърчайлд не ме интересува! Разкажете ми за другите трима.

— Индусът излезе в осем часа и двайсет и осем минути. Свърна към Уобърн Скуеър, прекоси Гордън Плейс, стигна до Гордън Скуеър и там…

— Там ви се изплъзна, нали?

Хапгуд почервеня като божур:

— Бих казал по-скоро, че мъглата буквално го погълна.

— А след това?

— Застанах на пост пред номер 21. Професорът се прибра в единайсет и четиридесет и пет.

— Ваш ред е, Силвър! Какво направи Андреев? Обзалагам се, че и той е излязъл, а?

— Да, сър. В осем и десет минути. Като ме видя, изглежда, се смути и няколко пъти се обърна към мен. Загубих следите му на Тиоболдс Роуд.

Силвър почувствува, че трябва да се оправдае. Но му липсваше въображение. Той довърши:

— Бих казал, че мъглата буквално го погълна.

— Все по-добре и по-добре! В колко часа се прибра?

— В дванайсет и четиридесет и две минути след полунощ.

— Остава мистър Крабтрий…

— Той излезе в осем и половина — каза бързо Фъзби, който сега съжаляваше, че трябва да говори последен. — Върна се в единайсет часа и петдесет минути. Отначало като че много бързаше. После започна да се спира пред магазините, театрите, кината. Успях да го проследя до Хеймаркет…

— Където, предполагам, мъглата буквално го е погълнала?

— Може и така да се каже, сър.

Фъзби добави смело:

— Обикновено аз не изпускам никого… Но все пак трябва да го виждам!

Мистър Андреев видя от прозореца си, че полицейската кола спира пред пансиона и почувства — той, хладнокръвният — минутна уплаха. Жребият бе хвърлен! Детективите идваха да търсят жертва!

Той се приближи до камината и се огледа в огледалото, като на шега прие първообраза на гонен престъпник, а после на нехаен авантюрист.