Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

Онази нощ, когато пристигнах в къщата, тя свиреше на пианото за Тери. Явно не е пошло да свириш на някого, когато си влюбен в него. А на мен така и не ми плати за онова, заради което ме нае.

В архива си Реймънд Чандлър е пазел списък със заглавия за бъдещите си книги и разкази. Сред тях са „Дневникът на един шумен кариран костюм“, „Мъжът с накълцаното ухо“ и „Спри да пищиш — аз съм“. В списъка фигурира и „Чернооката блондинка“.

Във всички романи за Марлоу писателят си играе небрежно с топографията на Южна Калифорния и аз си позволих същата свобода. Въпреки това редица подробности трябваше да бъдат точни и за някои не бях сигурен. Затова разчитах много на петима информатори, които познават областта както петте си пръста. Те са Кандис Бъргън, Брайън Сибъръл, Робърт Букман и агентите ми Ек Виктор и Джефри Санфорд. Поднасям им най-дълбоката си признателност за техните познания, щедрост, търпение и добродушие. Особено благодарен съм за загрижеността, мисълта и изобретателността, които Кандис Бъргън посвети на текста, и за безбройните капани, които ми помогна да избегна. Много съжалявам, че паунът се появява само мимолетно.

Други хора, на които дължа благодарност, са: Мария Фаше Фери, Родриго Фрезан, Греъм Грийн и наследниците на Реймънд Чандлър, д-р Грегъри Пейдж, Мария Рейт, Фиона Руан, Джон Стърлинг и на редактора на ръкописа ми — безподобната Бони Томпсън.

И накрая, сърдечни благодарности на брат ми Винсънт Банвил, който ме запозна с Марлоу и чиито собствени криминални романи ми показаха как се прави.

Зад псевдонима Бенджамин Блак се крие ирландският журналист, сценарист и писател Джон Банвил (р. 1945 г.), обявен от критиците за наследник на Пруст и Набоков, както и за един от най-големите стилисти в съвременната английска литература. Познат на българските читатели с романите си „Доктор Коперник“, „Мефисто“, „Морето“, „Думата на обвиняемия“ и „Недосегаемият“, Банвил двукратно попада в краткия списък на номинираните за наградата „Уитбред“ и е носител на редица престижни литературни призове, сред които „Гардиан“ за художествена проза, „Букър“, „Франц Кафка“, наградата на ирландския ПЕН клуб, Австрийската държавна награда за литература и др.

Американски актьор, певец и комедиант, чиято кариера се развива най-активно през 60-те години на ХХ в. — Б.пр.

Пресован тютюн с допълнителни аромати или подсладители. Носи името на английския мореплавател и изследовател сър Томас Кавендиш (1560–1592). — Б.пр.

„Трагичната история за живота и смъртта на доктор Фауст“ от Кристофър Марлоу. — Б.пр.

Сонет от английския поет Джон Дън (1572–1631). Превела Кристин Димитрова. — Б.пр.

Филм от 20-те години на ХХ в. на режисьора Джон Форд за беден ирландски имигрант в Америка. Главната роля се изпълнява от Джон Уейн. — Б.пр.

Име, с което се представя Марлоу в романа на Р. Чандлър „Големият сън“. — Б.пр.

Копеле, кучи син! (Исп.) — Б.пр.

Античен арабски Орден на благородниците от Мистичния храм — организация, сродна на масонството, със силна социална ориентация. — Б.пр.

Т. С. Елиът, „Прелюдии“, превел Ани Илков. — Б.пр.

Американски комик от средата на ХХ в. — Б.пр.