Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

— Поредният псевдоним. Не ти отива, Тери. Бих казал…

— За бога! — неочаквано възкликна Клеър, надигна се притеснено от пианото и се извърна към нас, пребледняла от ярост. — Цяла нощ ли ще стоите и ще си бъбрите така? Какъв абсурд! Приличате на две момченца, които са направили пакост, обаче им се е разминало.

Обърнахме се и вперихме поглед в нея. Бях забравил за присъствието ѝ.

— Спокойно, момиче — обади се Тери в не съвсем успешен опит да прозвучи лековато. — Ние сме просто двама стаи приятели, които не са се виждали отдавна. — И ми намигна. — Нали, Фил?

Клеър понечи да каже още нещо, защото беше очевидно, че имаше много за казване, но в този момент се чу тихо потропване на вратата, тя се открехна и на прага застана странно видение. Глава, чието лице беше бяло като актьор от театър, но с прибрана под прилепнала мрежичка коса. Тримата се вторачихме в това чудо, а после то заговори:

— Търсех си книга в библиотеката и чух гласове. Защо не си лягате?

Беше майката на Клеър, която вече бе влязла в стаята. Беше облечена с розов вълнен халат и розови чехли с розови помпони. Бялото по лицето ѝ беше някаква разкрасяваща маска. Очите ѝ бяха зачервени като на пияница, а устните ѝ имаха цвета на сурова пържола.

— О, майко — отчаяно възкликна Клеър и вдигна ръка към челото си, — моля те, отиди да си легнеш.

Госпожа Лангриш не ѝ обърна внимание, пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си. Взираше се намръщено в Тери.

— Кой е този, ако може да попитам?

Без никакво колебание Тери плавно пристъпи към нея, усмихна се и протегна слабата си ръка.

— Казвам се Ленъкс, госпожо Лангриш. — Тери Ленъкс. Мисля, че не се познаваме.

Госпожа Лангриш го измери с поглед в опит да го прецени, после неочаквано се усмихна. Нито едно жена — нито млада, нито възрастна — не може да устои, когато Тери насочи чара си към нея като струя от шишенце с парфюм. Обхвана ръката му между дланите си.

— Приятел на Ричард ли сте?

Тери се поколеба.

— Ами… да, мисля, че съм.

Погледът му се стрелна към канапето и госпожа Лангриш също погледна натам.

— А, ето го! — възкликна тя, а усмивката ѝ стана по-широка и по-мека. — О, боже, вижте го само, спи като бебе. — Обърна се към Клеър и зловещата цепнатина на устата ѝ се стегна. — А ти защо си се издокарала посред нощ?

— Моля те, върни се в леглото, майко. Знаеш, че утре сутрин имаме среща с хората от „Блуминг­дейл“. Ще си изморена.

— О, я ме остави на мира! — сряза я майка ѝ. Отново се обърна към Тери с палаво пламъче в очите. — С Ричард сигурно сте ходили да гуляете, нали? Клетото момче, не носи на алкохол — удря го право в главата. — Отново се обърна и нежно изгледа проснатата на канапето фигура. — Той е ужасен човек, наистина е ужасен.

Кавендиш сякаш я чу, защото се размърда и силно изхърка. Старицата се изкиска тихо.

— Чуйте го само! Безобразен негодник!

Най-сетне забеляза и мен. Намръщи се.

— Помня ви — изпъна тя пръст към гърдите ми. — Вие сте… как ви беше името… онзи детектив. — Устната ѝ се изви нагоре в лукава и злобна усмивка, а по бялата маска се появи мрежа от пукнатинки от двете страни на устата. За миг лицето ѝ ужасно заприлича на физиономията на клоун. — Намерихте ли перлите на нейно височество? — измънка тя тихо, многозначително. — Затова ли сте тук?

— Не, още не съм ги намерил. Обаче съм по следата.

Усмивката на клоуна тутакси се изпари и тя отново изопна пръст, този път гневно разтреперан.

— Не ми се подигравай, самохвалко — дрезгаво ме заплаши тя.

— Госпожо Лангриш — ловко се намеси Тери, — мисля, че Клеър има право и наистина трябва да си легнете. Трябва да се наспите добре, за да сте хубава утре сутрин.

Тя го погледна и присви очи. Сигурно през годините си беше имала работа с твърде много мазници като Тери, за да остане дълго в плен на загадъчния му чар.

Клеър пристъпи напред и леко положи длан върху ръката на възрастната жена.

— Хайде, майко, господин Марлоу и Тери са стари приятели. Затова ги поканих тук тази вечер — срещат се след дълго прекъсване.

Според мен хитрата стара лисица усети, че я лъжат, но вероятно беше твърде изморена, затова се задоволи с лъжата и реши да се оттегли. Усмихна се мило на Тери, мен изгледа начумерено и позволи на дъщеря си да я поведе към вратата. Клеър погледна назад към мен и Тери. Зачудих се дали ще дойде ден, когато щеше да изглежда така, както изглеждаше майка ѝ в момента.

Когато двете жени излязоха, Тери издиша през стиснатите си устни и се засмя тихо.