Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

Отначало нищо не се случи, само Клеър Кавендиш изписка приглушено, сякаш нещо я е ужилило, и закри устата си с ръка. После тайнствено помръдващите завеси се разтвориха и в стаята се появи човекът, когото познавах като Тери Ленъкс, с неговата до болка позната усмивка: момчешка, смутена, малко печална. Бе облечен с двуреден тъмен костюм и със синя папийонка. Беше висок и елегантен, а изискаността му изпъкваше още повече поради факта, че той привидно не я осъзнаваше. Имаше тъмна коса и поддържани мустаци.

Хрумна ми, че никога не съм виждал истинското му лице. Когато се запознах с него преди няколко години, косата му беше бяла, дясната му буза и челюстта му бяха неподвижни, а мъртвата кожа беше набраздена с дълги и тънки белези. През войната го беше улучила минохвъргачка, после германците го бяха пленили и го бяха закърпили криво-ляво. Поне такава история пробутваше той. По-късно, след като съпругата му бе убита и той, изглежда, щеше да опере пешкира, Тери избяга в Мексико — с моя помощ, бих казал, — където инсценира самоубийс­твото си и си направи сериозна пластична операция, този път майсторска и скъпа, и се превърна в южноамериканец. Видях го веднъж с новата му самоличност, после той изчезна от живота ми. И ето че сега се върна.

— Здравей, стари приятелю — поздрави ме Тери. — Ще ми дадеш ли една цигара? Усетих мириса на цигарите ти и изведнъж ми се допуши.

Трябва да му го призная на Тери — кой друг ще се крие зад завеса половин час и ще излезе хладнокръвен и самоиронично любезен като Кари Грант? Направих крачка напред, извадих табакерата си, отворих я с палец и му я подадох.

— Заповядай. Отказал ли си ги?

— Да — отговори той, взе си една от моите цигари и с наслада я завъртя между пръстите си. — Това вредеше на здравето ми. — Притисна длан към гърдите си. — Сухият въздух на юг не ми понася.

Не е ли странно, че дори в такъв момент хората си говорят за глупави дреболии. Клеър още седеше на столчето пред пианото, закрила устата си с ръка. Дори не се обърна да погледне Тери. Е, не се и налагаше. Поднесох му запалена клечка и той се наведе към пламъчето.

— Как беше полетът? — попитах. — Пристигаш от Акапулко, нали?

— Не, бях в Баха на кратка почивка, когато ми се обади Клеър. За късмет успях да взема местния селскостопански самолет до Тихуана и после пристигнах тук с мексиканските авиолинии. Самолетът беше DC-3. Така се бях вкопчил в ръкохватките, че пръстите ми още са изтръпнали.

Той направи коронния си номер — вдъхна дълбоко дим и го задържа на долната си устна, преди да го глътне.

— Ааах — възкликна, — много е приятно. — Наклони глава на една страна и ме огледа критично. — Изглеждаш доста кофти, Фил. Май си се поизмъчил с тази история с Нико и всичко останало. Съжалявам искрено.

И наистина съжаляваше. Такъв си беше Тери — ще ти обере портфейла, ще те повали и ще те стъпче, а веднага след това ще ти се притече на помощ, ще те отупа от прахта и ще ти поднесе най-искрените си извинения. И ти ще му повярваш. Дори ще се чуеш да го питаш дали е добре и ще изказваш надежда да не си е навехнал китката или нещо такова, докато е държал този тежък пистолет прицелен в теб, обискирайки джобовете ти. Мислите, че не съм справедлив? Може би малко. Преди време, когато си мислех, че го познавам, той беше доста открит. Не носеше на пиене, пилееше парите си и винаги имаше проблем с някоя жена, обаче не ми е известно да е бил сериозен мошеник. Последното вече се беше променило.

— Как е Менендес? — попитах.

Той се усмихна криво.

— О, знаеш как е. Той е като котката, която винаги пада на краката си.

— Често ли се виждате?

— Поддържаме връзка. Дължа му много, както знаеш.

Да, знаех. Менендес заедно с друг боен другар на Тери, Ранди Стар, му помогнаха да изчезне и да си създаде нова самоличност след така нареченото му самоубийство в Отатоклан. Тримата се бяха спотайвали в стрелкови окоп някъде във Франция, когато ги улучила минохвъргачката, или поне така разправяха. Така и не разбрах доколко мога да имам вяра на Тери относно приключенията му и още не знам. Например впоследствие установих, че той не е Тери Ленъкс от Солт Лейк Сити, както твърдеше, а Пол Марстън, канадец, роден в Монреал. А кой ли е бил преди това? И кой ли ще бъде следващия път? Колко пласта има луковата глава?

— Менди е в Акапулко, нали? — попитах. — Ти също ли си там?

— Да, много е приятно там, на океана.

— Как се казваш? Забравил съм.

— Майоранос — отговори той стеснително. — Сис­ко Майоранос.