Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

— Бива си я. Кръвта ми се смръзна.

— На мен не ми се стори уплашен.

— О, познаваш ме — майстор съм на преструвките. — Запъти се към мястото, където седях преди малко, наведе се и угаси цигарата си в пепелника на пода, после пъхна ръце в джобовете си, приближи се до канапето и погледна към Кавендиш, който лежеше проснат, същинска карикатура на пияница.

— Клетият Дик. Майката на Клеър е права — той не бива да пие.

— Познаваш ли го? — попитах. — Имам предвид преди?

— О, да, двамата с Клеър дойдоха в Мексико. Всички се познаваме — Нико, нашият приятел Менди и неколцина други. Има един крайбрежен бар, където се събирахме вечер на коктейли. Хубаво местенце. — Хвърли ми поглед през рамо. — Трябва да ми дойдеш на гости някой ден. Изглежда, се нуждаеш от малко слънце и почивка. Много се претоварваш, Фил, открай време.

В деня след убийството на съпругата му бях закарал Тери до Тихуана, до тамошното летище, откъдето той отлетя на юг. Когато се върнах, ме чакаше Джо Грийн. Знаеха, че Тери е офейкал, и ме арестуваха за съучастие. Шефът на Джо, един бияч на име Грегориъс, здравата ме обработи, после престоях няколко часа в карцера, преди да ме освободят, когато научиха за твърде удобното самоубийство на Тери. Отървах се на косъм — и аз, и репутацията ми. Да, Тери ми беше длъжник.

Той се върна и отново застана пред мен, все още с ръце в джобовете. Беше си лепнал подкупващата си усмивка.

— Случайно да носиш онзи куфар? — попита той. — Допускам, че Нико затова е поискал да се срещнете, за да ти го предаде. Нико не е особено издръжлив. Лесно се плаши. Трябва да призная, винаги малко съм го презирал.

— Недостатъчно, за да престанеш да го използваш като свое муле.

Той се ококори.

— Като муле ли? О, приятелю, нали не мислиш, че съм в този бизнес? Твърде мръсен е за мен.

— Преди бих се съгласил с теб, но ти си се променил, Тери. По очите ти познавам.

— Грешиш, Фил — поклати той бавно глава настрани. — Да, променил съм се, наложи ми се. Животът там не е само китари, коктейли и пиле „Моле“. Налага се да вършиш неща, които не си подозирал, че ще правиш.

— Да не искаш да кажеш, че си свършил парите, които наследи от Силвия? Които Харлан Потър ѝ остави. Сигурно са били много.

Той отново стисна устни, за да сдържи усмивката си, струва ми се.

— Да кажем, че направих някои неудачни инвестиции.

— С Менди Менендес?

Не отговори, но си личеше, че съм прав.

— Значи, си задължен на Менди, при това много. Затова си изпратил Клеър при мен — от името на Менди, нали така?

Тери се обърна и се отдалечи от мен сковано, вперил поглед в пода, после се обърна, върна се обратно и отново застана пред мен.

— Както ти казах, познавам Менди. Той не си поплюва по отношение на дългове и такива неща.

— Мислех, че си негов приятел и герой — отбеля­зах, — защото си спасил него и Ранди Стар от кървава смърт на бойното поле.

Тери се засмя.

— След известно време героите се опетняват. Пък и ти знаеш не по-зле от мен какви са хората — омръз­ва им да са признателни. Дори започват да се дразнят, че се чувстват задължени.

Замислих се над думите му. Имаше право. Открай време се озадачавам, че Менди изобщо му помогна. Подозирах, че Тери вероятно го държи с нещо. Канех се да го попитам дали е така, но въпросът не ме интересуваше достатъчно.

— Разбира се, Клеър с радост би ме измъкнала. Тя има много собствени пари. Искаше да ми даде малко, за да платя на Менди, обаче… — усмихна се той по своя извинителен и самоопрощаващ начин — още ми е останала мъничко непокътната гордост.

— А двамата мексиканци? — попитах.

— Да, лоша работа — призна Тери и между веждите му се вряза бръчка. — Сестрата на Нико — не я познавам, но не е заслужавала да умре.

— Участвала е в измамата заедно с Нико. Тя е идентифицирала тялото.

— Да, но въпреки това да я убият така… — направи гримаса той. — Кълна се, не знаех, че Менди е изпратил мексиканците по следите на Нико. Мислех, че ще изчака, докато Клеър… говори с теб, докато ти имаш малко време да намериш Нико, в което изобщо не се съмнявах само ако Менди беше изчакал още мъничко. Менди обаче е неприятна смесица от нетърпение и недоверие. Затова е изпратил онези злодеи сами да търсят Нико. Печална грешка.

— Работата е там, че никой, нито ти, нито Менди или който и да е друг щяхте да знаете за фокуса на Нико, ако Клеър не го беше мярнала в Сан Франциско.

— Да, така е. Знаеш ли — завъртя се той на пети за поредната порция сковано крачене със сключени зад гърба ръце, — много ми се иска да не го беше видяла. Всичко щеше да е много по-просто.