Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

Все още виждах само гърба на Тери и тила му, но ми се струваше доста спокоен. И толкова по-добре. Всички трябваше да бъдат много-много спокойни през следващите няколко минути.

Тери продължи:

— Помниш ли колко хубаво си прекарахме в Акапулко? Помниш ли как те учих да караш водни ски? Беше чуден ден, нали? А после отидохме на вечеря в онова ресторантче на плажа, „При Педро“. Още го има. Често ходя и се сещам за теб — колко приятно си прекарахме.

— Копеле такова — тихо процеди Евърет. — Заради теб започнах. Ти пръв ми даде тази гадост. — Ръката му трепереше и пистолетът в нея също трепереше, което изобщо не беше хубаво. Треперещият пистолет лесно може да гръмне. Виждал съм да се случва. Евърет всеки момент щеше да се разплаче, но сълзите щяха да са от ярост. — Ти беше.

— О, стига мелодрами, Рет — кратко се засмя Тери. — По онова време ти беше много неспокойно момче и аз реших, че по някоя щипка от прашеца на щастието ще ти се отрази добре. Съжалявам, ако съм сбъркал.

— Как се осмеляваш да идваш в тази къща? — попита Евърет, ръката му затрепери още по-силно, а дулото на пистолета трепна толкова силно, че аз стиснах зъби.

— Чуй ме, Рет — намесих се, — защо не ми дадеш пистолета?

Младият мъж ме измери с поглед, после нададе пронизителен смях.

— Така ли говорят детективите? Ама наистина ли? А аз си мислех, че се случва само по фил­мите. — Лепна си сериозно изражение и уплътни глас, за да звучи като моя.

— Евърет, защо не ми дадеш пистолета, преди да пострада някой? — Завъртя очи към тавана.

— Не схващаш ли, глупако? Там е цялата работа — някой наистина ще пострада. Някой сериозно ще пострада. Нали така, Тери? Нали така, стари мой другар в игрите от дните в Акапулко?

В този момент Тери допусна грешка. В такива ситуации винаги някой допуска грешка, някой неизменно прави неправилен, глупав ход и настава същински ад. Той рязко се изстреля от столчето пред пианото и се метна напред като плувец, който се гмурва във връхлитаща вълна, плъзна се по корем и грабна стъкления пепелник на пода, до стола, където седях аз. Смяташе да го хвърли към Евърет като смъртоносен диск. Не прецени, че когато си легнал така на пода, не можеш да хвърлиш силно. Освен това Евърет се оказа твърде бърз и Тери още беше отметнал ръка назад, когато Евърет пристъпи напред, изпъна ръката си с пистолета, насочи го към главата на Тери и дръп­на спусъка.

Куршумът улучи челото на Тери, точно под косата. Той застина за миг, както си беше, проснат по корем с пепелника в едната ръка и опрял другата на пода до себе си, за да опита да се изправи. При това нямаше да се изправи никога вече. В главата му зейнаха две дупки — една на челото и втора отзад, в основата на черепа. От втората обилно рукна кръв и някаква лепкава на вид материя. Главата му клюмна и той заби лице в килима.

Евърет, изглежда, се канеше да стреля отново, но аз се пресегнах, преди той да успее да произведе втори изстрел. Не ми беше трудно да му отнема пистолета. Всъщност той едва ли не сам ми го даде. Беше без сили, стоеше прав и долната му устна трепереше, докато гледаше към Тери, облян в кръв на пода. Едното стъпало на Тери, дясното, потръпна няколко пъти, после застина неподвижно. Забелязах, както съм имал случай да забележа и преди, че барутът мирише почти като пържен бекон.

Зад Евърет вратата отново се отвори и този път влезе Клеър. Тя застина на прага и огледа сцената, преди по лицето ѝ да се изпише ужас и потрес. После пристъпи напред, избута брат си и падна на колене. Вдигна главата на Тери и я прегърна в скута си. Нищо не каза. Дори не се разплака. Наистина го обичаше, вече ясно прозрях. Как не го проумях по-рано? Тя вдигна очи към мен и към пистолета в ръката ми.

— Ти ли…?

Поклатих глава.

Клеър се обърна към брат си.

— Ти ли беше?

Той не можеше да я погледне.

— Никога няма да ти простя — каза му тя спокойно, с почти официален тон. — Никога няма да ти простя и се надявам да умреш. Дано да вземеш свръхдоза много скоро, да изпаднеш в кома и повече да не се свестиш. Винаги съм те ненавиждала и вече знам защо. Знаех си, че един ден ще съсипеш живота ми.

Евърет още не можеше да я погледне, не отговори, не отрони нито дума. То и нямаше нищо за казване.

Зад нас Ричард Кавендиш се изправи на крака и политна напред. Като видя Тери и яркочервената му кръв, която попиваше в синята рокля на жена му, се закова на място. Няколко секунди не се случи нищо, после внезапно Кавендиш се разсмя.

— Така, така, имаме жертва, значи.