Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

— Разбрано, сър — тихо каза той. Нямаше да се учудя, ако ми беше намигнал. Беше опитен, със сигурност отдалече забелязваше кой е махмурлия.

Поразгледах, докато пристигне питието ми. Днес дори добре оформените задни и предни части на статуите на Нефертити не можеха да ме заинтригуват. Няколко маси бяха заети както винаги от дами, излезли да обядват, имаше и няколко души със сериозен вид, които се държаха енергично и делово. Двама млади седяха един до друг на тапицирана пейка под една палма. Сигурно младоженци — на лицето му беше изписана характерната глуповата усмивка, а смучката на нейната шия беше с големината и цвета на мидена черупка. Пожелах им наум щастие и късмет. Защо не? Дори човек с дървена глава няма как да не се усмихне добронамерено на такава нежна проява на млада любов.

Мартинито ми пристигна върху лъскав поднос. Беше студено, съвсем мъничко мазно и щастливо се препъна в зъбите ми със сребристо подрънкване.

Тя не закъсня много. Келнерът я доведе до масата. Беше облечена с бял вълнен костюм и с някакво подобно на елек сако и тясна пола. Носеше кремава сламена шапка с черна панделка и широка увиснала периферия. Устата ми пресъхна. Наблюдаваше ме изумено — представях си на какво приличам — и когато наведох лице към нея, тя целуна бързо въздуха на няколко сантиметра от бузата ми и промърмори:

— Божичко! Какво се е случило?

Келнерът се навърташе край нас, затова се извърнах към него:

— Дамата ще ми прави компания с мартинито.

Клеър понечи да възрази, но аз се престорих, че не забелязвам. Щеше да бъде течен обяд. Тя остави чантата си от лачена кожа на масата и седна бавно, загледана в мен.

— Изглеждаш ужасно — отбеляза.

— А ти изглеждаш като банковата сметка на майка си.

Не се усмихна. Началото не беше добро.

— Какво се е случило? — попита отново.

— Сигурно ти би описала вчерашния ден като „тежък“. Прочете ли статията в сутрешния брой на „Кроникъл“?

— Каква статия?

Усмихнах ѝ се озъбено.

— За ужасния инцидент в клуб „Кахуила“. Не ми се мисли какво сполетя това място заради двамата мъртви мексиканци и управител, който се оказа подлец. Ти, разбира се, познаваш Флойд Хансън.

— Не бих казала, че го познавам.

Келнерът дойде с питието ѝ и остави чашата пред нея почти с благоговение. Забелязах как я измерва преценяващо с поглед — келнерите са специалисти в това отношение. Сигурно и на него му беше пресъхнала устата. Тя го удостои с лека усмивка в знак на благодарност и той се оттегли с поклон.

— Сигурно публикуваното във вестника не отговаря съвсем на случилото се — каза Клеър. Гледаше ме с едно око изпод провисналата периферия на шапката си. — Рядко е така. Ти беше ли в клуба? Вероятно затова денят ти е бил… как го каза… тежък.

Не отговорих, само продължих да наблюдавам това изпитателно око и да се усмихвам непреклонно.

— Защо твоето име не е споменато? — попита тя.

— Имам приятели нависоко.

— Имаш предвид бащата на Линда?

— Да, сигурно Харлан Потър е вдигнал телефона. Линда каза ли ти откъде се познаваме?

Сега тя ми се усмихна, но едва-едва.

— Не ми каза, но се досещам от начина, по който говори за теб. Взаимни ли са чувствата?

Запалих цигара.

— Не съм дошъл да говорим за Линда Лоринг — казах по-остро, отколкото възнамерявах. Тя трепна, но само защото го смяташе за редно.

— Извинявай, не исках да съм любопитна.

Отвори чантата и извади цигарите си — значи, днес беше ден за „Блек Рашън“ — и пъхна една в абаносовото си цигаре. Приведох се през масата и ѝ поднесох запалена клечка.

— Добре — издуха тя дима към тавана, — за какво си дошъл да говорим?

— Ами допускам, че помежду ни има една-единствена тема, госпожо Кавендиш.

Тя помълча, преценявайки тона, с който произнесох името ѝ.

— Малко е късно да се връщаме към официалния тон, не мислиш ли? — тихо попита тя.

— Мисля, че така е най-добре, ако искаме отношенията ни да бъдат строго професионални.

Тя ме удостои с поредната мимолетна усмивка.

— Така ли?

— Ами бележката, която ми изпрати, със сигурност звучеше делово.

Тя лекичко поруменя.

— Да, може би е била твърде рязка.

— Госпожо Кавендиш, помежду ни има известни недоразумения.

— Какви недоразумения?

Казах си, че моментът не е подходящ да си позволявам лукса да се гневя.

— Недоразумения, които трябва да изясним.

— И как да го направим?

— От теб зависи.

— Ами, първо, бъди искрена с мен относно Нико Питърсън.