Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

— Чуй ме, Бърни, преди да започнеш пак да броиш разни неща на пръстите си, нека да ти повторя нещо, което вече съм ти казвал: участието ми в тази история с Питърсън е напълно случайно. Няма нищо общо с Канинг, с мексиканците, с убийството на Лин Питърсън и с…

— Опа, по-спокойно, умнико! — вдигна Бърни ръка, която можеше да спре трафика по Бей Сити. — Чакай малко. Значи, твърдиш, че Канинг е баща на този тип Питърсън?

— Точно това ти казвам…

— Но откъде…

— Канинг ми каза. Чул, че издирвам сина му, затова ме прибрал и накара своя човек да ме топне в басейна.

— Ами онези мексиканци, които неговият човек претрепал? Те къде се вписват, по дяволите?

— Убили са дъщеря му, убили са Лин Питърсън.

— Това го знам, ама защо?

— Какво защо?

— Защо са я убили? Защо са я отвлекли от къщата на Нико Питърсън? Какво изобщо са търсели в къщата на Нико Питърсън? — Той млъкна, въздъхна и облегна чело на ръката си. — Може да ме помислиш за глупак, Марлоу, може мозъкът ми да се е изпържил след толкова години работа като ченге, обаче просто не схващам.

— Изпий си питието, Бърни. — Изпуши още една цигара. Отпусни се.

Той рязко вдигна глава и ме изгледа ядосано.

— Ще се отпусна, когато ти престанеш да увърташ и ми обясниш какво става, по дяволите.

— Не мога да ти кажа. Не мога, защото не знам. Замесих се в тази история съвсем случайно. Пак ти повтарям — наеха ме да намеря един човек, когото мислят за мъртъв. А неусетно затънах сред трупове и съм на крачка самият аз да се превърна в труп. Но чуй ме, Бърни, пак ще ти повторя. Не знам какво става, точно както и ти не знаеш. Имам усещането, че една прекрасна сутрин съм излязъл да се разходя и на първия ъгъл съм попаднал във верижна катастрофа. Навсякъде мъртъвци и кръв, горящи автомобили, виещи сирени на линейки, цялата дандания. А аз стоя насред целия хаос и се чеша по главата като Стан Лаурел. Наистина е голяма бъркотия, Бърни, обаче не съм я създал аз. Моля те да ми повярваш.

Бърни изруга и във възбудата си взе почти недокоснатото си питие и го гаврътна наведнъж. Намръщих се. Не се пие така гимлет, едно от най-изисканите питиета на света — семпло, но изискано. Освен това едно от най-изисканите питиета на света трябва да се отпива на малки глътки и бавно, иначе ще те удари като дълбочинна бомба.

Бърни примигна няколко пъти, докато джинът потъваше в тялото му и улучи целта си. После отново се пресегна към табакерата ми и запали още една вещаеща рак пръчица. Наблюдавах го и си помислих, че никак не ми се иска по-късно да съм жената на Бърни или пък котката му, защото най-вероятно в дома на Олс тази вечер щяха да се носят много крясъци и ритници.

— Трябва да ми кажеш — настоя той с глас, одрезгавял от цигарения дим и от алкохола, с който току-що беше облял гласните си струни, — трябва да ми кажеш кой те е наел да търсиш Питърсън. — Бях извадил лулата си, но той стисна китката ми с длан. — И не започвай да си играеш с тази проклетия!

— Добре, Бърни — отвърнах успокоително, — добре. — Прибрах лулата си в джоба и вместо това си запалих цигара, преди Бърни да ги е изпушил всичките. Започнах да търся обходна тактика. — Разкажи ми какво изпя Хансън.

— Как така какво изпя?

— Ами какво ви каза на вас, когато го притиснахте с уредите за мъчение? Какви сведения кихна?

Бърни се изви леко настрани, все едно се кани да плюе, после обратно.

— Нищо съществено — каза с погнуса. — Нищо не знаеше. Допускам, че Канинг не му е вярвал, поне не относно по-деликатните въпроси. Твърдеше, че Канинг искал да разбере какво знаеш за Нико Питърсън, дали има шанс той да е жив и ако е така, къде да го открие. Което не е никаква новина. Що се отнася до мексиканците, Канинг знае, че са убили момичето, и си е отмъстил.

— Как Канинг е докопал мексиканците? Хансън обясни ли ви?

— Има партньори от другата страна на границата. Те пипнали мексиканците и ги докарали тук. Не е лошо да имаш влиятелни приятели, нали? — Вдигна празната си чаша и печално се вторачи в нея. — Каква каша само. Каква повсеместна, невероятно огром­на каша. — Вдигна поглед и го спря върху мен. — Знаеш ли защо съм тук, Марлоу? Знаеш ли защо съм тук, защо пия и пуша с теб? Защото когато си отида вкъщи, шефът ми ще е звънял вече половин дузина пъти, за да пита дали вече сме заловили извършителите, дали тебе съм те прибрал на топло и как да обясни на лъскавите приятелчета на Канинг в общината и на други места, които са и негови приятелчета, защо изобщо е нахлул в онзи негов клуб… как му беше името…