Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

— Май почвата там е страшно киселинна — отбеляза Бърни.

— Значи, затова имат яма с негасена вар? Колко удобно, когато се налага да се отървеш от един-два трупа.

Бърни не каза нищо.

— Хубаво питие — отбеляза, отпи от гимлета си и примлясна с устни. — Освежително. — Не ме гледаше. Дори когато е с отворени очи, Бърни умее да не гледа нещо конкретно. — Досещам се за какво е искал информация Канинг от теб и от мексиканците — каза. — За приятелчето Питърсън, нали? Черната овца.

Извадих табакерата си и му я поднесох. Той поклати глава.

— Още ли не пушиш? — попитах.

— Не е лесно.

Оставих табакерата и кибрита си върху барплота. Бърни е човек, който не бива да отказва цигарите — така само ще стане още по-раздразнителен. Запалих и издухах три безупречни кръгчета дим — не знаех, че толкова ме бива.

Бърни се намръщи. Страшно му се пушеше. Лицето му потъмня и той ме измери с онзи поглед: хайде казвай, че иначе…

— Добре, Марлоу, да чуем историята.

— Бърни, какво ще ти стане, ако ми говориш на малко име? Поне веднъж.

— Защо?

— Защото по цял ден хората ми казват „Марлоу“, после ме заплашват и ми крещят, след това ме малтретират. До гуша ми дойде.

— Значи, искаш да ти викам Фил…

— И Филип ще свърши работа.

— … и да бъдем приятелчета, така ли?

Извърнах се настрани.

— Зарежи — казах.

Барманът тъкмо минаваше покрай нас и въпросително изви вежда, но аз му махнах да не спира. Гимлетът се пие бавно, ако не искаш на следващата сутрин да се събудиш и главата ти да е като клетка, пълна с какаду. Чувах тежкото дишане на Бърни до мен. Започне ли Бърни да пухти така през хобота си, очаквай неприятности.

— Дай да обобщим как стоят нещата, Марлоу — каза той и започна да отброява с дебелите си месести пръсти. — Първо, този тип Питърсън умира. Някой те наема да разследваш случая. Докато разследваш, се натъкваш на сестрата на Питърсън. След това и тя умира — без никакво съмнение в нейния случай, защото я видяхме с прерязано гърло. Каня те на местопрестъплението и най-любезно те моля да ми разкажеш какво знаеш. Ти ми отговаряш да отида еди-къде си и да направя със себе си еди-какво си…

— Стига де! — възразих. — Държах се съвсем учтиво!

— … а после пак ми се обаждаш, но този път труповете са два, някакъв лакей лежи в безсъзнание до басейна с куршум в крака, един богаташ изфирясва, а друг тип се опитва да изфиряса. И си викам: ама че дяволска работа, Бърни. Толкова дяволска, Марлоу, че когато шерифът научи — което ще стане всеки момент, — ще очаква от мен светкавично да изясня нещата. Знаеш ли кой е този Канинг?

— Всъщност не, но ти, изглежда, ще ме осведомиш.

— Той е един от най-големите инвеститори в недвижими имоти в областта. Собственик е на универсални магазини, на заводи, жилищни комплекси — каквото се сетиш.

— И е баща на Питърсън — додадох. — Тоест на Лин и на Нико.

Това му затвори устата за миг. Проточи шия напред и сбърчи вежди — същински бик, който се готви да връхлети особено досаден матадор.

— Майтапиш се.

— Ще посмея ли да се майтапя с теб, Бърни?

Седеше замислен. Бърни, потънал в дълбок размисъл, е страхотна гледка. Изведнъж се пресегна, грабна табакерата ми, извади си цигара, пъхна я в устата си и драсна клечка кибрит. Подържа пламъчето с изписано в очите съжаление, ала и предизвикателство като на човек, който ще се отдаде на порока, после го допря до връхчето на цигарата и всмука дима продължително и бавно.

— Ах! — въздъхна, издишайки дима. — Боже, адски е вкусно!

Привлякох погледа на бармана и вдигнах два пръста. Той кимна. Казваше се Джейк. Работеше тук, във „Викторс“, когато се запознах с Линда Лоринг, и още я помни. Нищо чудно. Линда е жена, която се помни. Може би трябва да се оженя за нея, ако още проявява интерес, ама надали. Споменах ли, че тя е балдъза на Тери Ленъкс? Силвия Ленъкс, госпожата на Тери, беше убита и Тери опра пешкира. Всъщност Силвия беше убита от обезумяла от ревност жена — съпругът ѝ и Силвия бяха любовници, ама тя още преди това си беше луда. Тери и бездруго искаше да изчезне, поради което инсценира само­убийството си в затънтеното мизерно градче Отатоклан в Мексико, обаче малцина знаят, че самоубийството е инсценирано, включително Бърни. Защо да му казвам? Тери беше мерзавец, но въпреки това го харесвах. Беше мерзавец със стил, а аз ценя стила.

Джейк донесе два нови гимлета. Бърни вече мислеше и пушеше едновременно, а дишането му бе тежко. Имах нужда от това питие, може би дори от още едно след него.