Бенджамин Блак - Чернооката блондинка

Той ме изгледа зяпнал. По лицето му, което имаше цвета и лъскавината на коледна шунка, плъзна лукава усмивка. Палаво размаха пръст към мен:

— Поднасяш ме, братле, нали? Знам, че ме поднасяш.

— Прав си — казах и вдигнах пистолета в ръката си. — Това е само копие. Шефът на това място, казва се Канинг, ги колекционира — копия на пистолети. Помоли го да разгледаш оръжейната му. Струва си.

Дебелакът отметна глава назад и ме изгледа с присвити очи.

— О, на всяка цена. Къде да го намеря?

— В басейна — отговорих.

— Къде?

— В басейна. Да се поохлади. Тръгни натам — посочих с палец през рамо — и ще го намериш. Ще се радва да те види.

— Благодаря ти, братле. Адски любезно от твоя страна. — И радостно се заклатушка към сградата на клуба.

Когато се скри зад завоя и се изгуби от поглед, аз се озърнах — вероятно с малко безумен поглед. Чудех се какво да правя с пистолета. Мозъкът ми още не работеше съвсем добре, като се има предвид на какви злоупотреби беше подложен през последните дни и часове. Стоях до висока стена, тежко обкичена с официалното цвете на Сан Клементе, и накрая просто хвърлих оръжието някъде далеч. Чух го как се удари в стената и глухо тупна в основата ѝ. По-късно на Бърни Олс и на хората му щяха да им трябва цели два дни да го намерят.

Разбира се, слънцето беше огряло цялата кола и вътре бе горещо като в пещ. Не ми пукаше — дори воланът да обгори дланите ми до кокал, пак нямаше да усетя. Подкарах към портата. На един от завоите на пътя внезапно ми се зави свят и колата едва не се блъсна в дърво. Ръцете още ме боляха от въжетата. Портиерът Марвин ме изгледа подозрително и направи грозна гримаса, но вдигна бариерата, без да създава проблеми. Спрях до първата телефонна кабинка, която съзрях, и се обадих на Бърни. Гласа ми още никакъв го нямаше и отначало той не разбра какво му казва. Но после схвана.

Последвалите събития бяха малко скучновати, или поне на мен така ми се струваше, предвид колоритните и вълнуващи неща, които се бяха случили по-рано. Бърни и кохортата му нахлули в клуб „Кахуила“ и намерили Бартлет до басейна, припаднал от загубата на кръв. Трудничко си проправили път през навалицата от пияни масони, сновящи навсякъде. Флойд Хансън спипали в апартамента му на брега на океана в Бей Сити. Тъкмо си стягал багажа. Бърни ми каза, че ако Хансън не бил помъкнал толкова много неща със себе си, сигурно щял да успее да се измъкне.

— Боже, да беше видял онова място — възкликна Бърни. — Големите снимки на мускулести мъжаги в рамки по стените, пурпурните копринени халати в дрешника. — Махна с ръка и тихо подсвирна. — Ухааа!

Разбира се, попитах го за Канинг. И защо ли не се учудих, че за разлика от Хансън той беше изфирясал? Вечерта, когато Барни повел хората си към къщата на Канинг в Ханкок Парк, птичето вече било отлетяло. Прислугата не знаела къде е отишъл, знаели само, че се прибрал адски набързо с подгизнали дрехи, все едно го е валял пороен дъжд, и заповядал да му приготвят един сак и колата незабавно да го откара на летището. Шерифството се заело да преглежда списъците на заминаващите пътници, а Бърни и хората му отишли на летището и започнали да показват снимката на Канинг на служителите. Едно момиче на гишето за чекиране го разпознало, но името не било Канинг. Служителката не можела да си спомни как се казвал. Взел директен полет до Торонто с възможност за връзка с Лондон, но момичето не знаело какво точно е пишело на билета му. Бърни звъннал в службата си и наредил на своите хора да се заемат със списъка на пътниците от нощния полет на „Еър Канада“, да видят какво ще излезе.

Двамата с него излязохме да пийнем. Предложи „Викторс“ и Бърни ме закара с колата. Поръчах гимлет и за двамата. „Викторс“ е единственият бар, в който знам, че да правят свестен гимлет — тоест наполовина джин и наполовина сок от лайм „Роузис“, с малко натрошен лед. На другите места добавят захар, битер и разни други неща, а не бива. Тери Ленъкс ми показа това място и аз често ходя там и вдигам тост в памет на старото приятелство. Бърни също познаваше Тери, но не като мен.

Попитах къде е Флойд Хансън сега и Бърни ме осведоми, че са го отвели в Централното управление, където момчетата го обработили както си му е редът. Не им се наложило да се преработват. Когато го попитали откъде е кръвта в басейна, той им разказал за мексиканците и как по заповед на Канинг Бартлет ги изтезавал, за да изтръгне сведения, а после им светил маслото. Хансън дори предложил да ги заведе в клуб „Кахуила“ и да им покаже ямата с негасена вар в единия край на територията на клуба, където двамата с Бартлет хвърлили телата.