Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

След кратко стъписване Бестигуи се изсмя силно и злорадо.

— Значи и ти си наясно?

— Ти как научи?

— Наех един от твоя занаят. Мислех, че Танзи кръшка, но се оказа, че създава алиби на проклетата си сестра, докато Ърсула прави секс с Тони Ландри. Адски ще е забавно да се наблюдава разводът на семейство Мей. Престижни адвокати от двете страни. Разцепването на стара семейна фирма. Сайприън Мей не е толкова безобиден, колкото изглежда. Беше адвокат на втората ми съпруга. Ще ми е драго да гледам за разнообразие как адвокати се ръфат помежду си.

— Значи имаш добър материал за натиск върху бракоразводния адвокат на съпругата си.

Бестигуи се ухили гадничко зад завесата от тютюнев дим.

— Още никой от тях не е наясно, че знам. Изчаквам удобен момент да им го съобщя.

Ала Бестигуи сякаш внезапно си спомни, че сега Танзи може да разполага с още по-могъщо оръжие в бракоразводната им битка. Усмивката напусна лицето му и го остави с гримаса на огорчение.

— И едно последно нещо — каза Страйк. — В нощта на смъртта на Лула, след като прибра жена си от фоайето и я върна горе, чу ли нещо извън апартамента?

— Нали цялата ти теза се гради на факта, че при затворени прозорци в моя апартамент не се чува нищо? — тросна се Бестигуи.

— Не говоря за улицата извън апартамента, а за стълбището пред входната врата. Танзи сигурно е вдигала прекалено много шум, за да се чуе нещо, но след като двамата сте се озовали в антрето си, може би сте останали там, за да я успокоиш. Не чу ли нещо от другата страна на вратата? Или Танзи пищеше много силно?

— Вдигаше много шум — отвърна Бестигуи. — Нищо не чух.

— Съвсем нищо?

— Нищо подозрително. Само Уилсън претича покрай вратата.

— Уилсън?

— Да.

— Кога беше това?

— По времето, за което говориш. Когато се прибрахме в апартамента.

— Веднага след като затвори вратата?

— Да.

— Но Уилсън вече е бил изтичал нагоре, когато сте били във фоайето, нали?

— Да.

Бръчките по челото и около устата на Бестигуи се вдълбаха по-силно.

— Значи, когато сте се качили в апартамента си на първия етаж, Уилсън вече трябва да е бил извън полезрението и обсега на слуха ви.

— Да…

— Но си чул стъпки отвън веднага след затварянето на вратата?

— Чух… да… стъпки. Тичаше се по стълбите.

— А можа ли да различиш дали е един човек, или са двама?

Бестигуи се намръщи с разфокусиран поглед, вперен отвъд детектива, към коварното минало.

— Беше… един. Затова помислих, че е Уилсън. Но не би могъл… Уилсън беше на третия етаж да претърсва нейния апартамент… защото го чух как слиза после… след като позвъних на полицията, го чух да изтичва покрай вратата… Това го бях забравил — промълви Бестигуи и за част от секундата изглеждаше почти уязвим. — Забравил бях. Случваха се много неща. Танзи пищеше.

— И естествено си мислел за своята кожа — допълни сухо Страйк, като прибра бележника и писалката в джоба си и се надигна от коженото кресло. — Е, няма да те задържам, сигурно бързаш да се обадиш на адвоката си. Много ми помогна. Вероятно ще се видим пак в съда.

На следващия ден Ерик Уордъл се обади на Страйк.

— Позвъних на Дийби — кратко съобщи той.

— И? — попита Страйк, като направи знак на Робин да му подаде лист и химикалка. Седяха до нейното бюро и се черпеха с чай и бисквити, докато обсъждаха последната смъртна заплаха от Брайън Мадърс, в която той обещаваше не за пръв път да разпори корема на Страйк и да пикае върху вътрешностите му.

— Получил специално изработен суитчър с качулка от Соме. С пистолет от капси отпред и два стиха от песен на Дийби на гърба.

— Само този ли?

— Да.

— И какво още? — попита Страйк.

— Спомня си колан, платнена шапка и чифт копчета за ръкавели.

— А ръкавици?

Уордъл помълча, явно поглеждаше в бележките си.

— Не, не спомена ръкавици.

— Е, това изяснява нещата — заключи Страйк.

Уордъл не каза нищо. Страйк чакаше полицая или да затвори, или да сподели още информация.

— Дознанието за причините за смъртта е в четвъртък — рязко изрече Уордъл. — За Рошел Онифаде.

— Ясно — промърмори Страйк.

— Не проявяваш особен интерес.

— Така е.

— Нали беше сигурен, че е убийство?

— Сигурен съм, но дознанието няма да докаже едното или другото. Имаш ли представа кога ще бъде погребението й?

— Не — раздразнено отвърна Уордъл. — Какво значение има?

— Мисля да отида.

— За какво?

— Тя е имала леля, нали помниш? — каза Страйк.