Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

Грубата кожа около устата на Бестигуи потрепна. Той отново взе кутията с пурети, но не извади нова. Настана дълго мълчание, през което само я премяташе в ръцете си.

Накрая каза:

— Нищо не признавам. Махай се.

Страйк не помръдна.

— Знам, че бързаш да позвъниш на адвоката си — каза той. — Но мисля, че не забелязваш изхода от ситуацията.

— Дойде ми до гуша от теб. Казах да се измиташ.

— Колкото и неприятно да се окаже признанието за случилото се през онази нощ, ще бъде за предпочитане пред това да се превърнеш в главен заподозрян за убийство. Занапред тази ще е по-малката от двете злини. Ако си признаеш какво е станало в действителност, сваляш от себе си подозренията за убийство. — Вече бе успял да грабне вниманието на Бестигуи. — Няма как да си го извършил ти — продължи Страйк, — защото ако ти си метнал Лула Ландри през балкона два етажа по-нагоре, не би могъл да пуснеш Танзи в дневната секунди след падането на тялото. Мисля, че си затворил жена си отвън, отишъл си в спалнята, настанил си се удобно в леглото — полицията каза, че леглото е било разхвърляно и очевидно някой е спал в него — и си следил часовника. Не вярвам да си имал намерение да заспиш. Оставеше ли я твърде дълго на балкона, можеше да се окажеш обвиняем за причиняване на смърт. Нищо чудно, че е треперела като тръстика, както каза Уилсън. Вероятно е била в ранния стадий на хипотермия.

Настъпи ново мълчание, нарушавано само от лекото барабанене на пръстите на Бестигуи по ръба на бюрото. Страйк извади бележника си.

— Сега готов ли си да отговориш на няколко въпроса?

— Майната ти!

Продуцентът внезапно бе обзет от ярост, потискана до този момент, челюстта му беше стисната, а раменете — сгушени на едно ниво с ушите. Страйк си го представяше надвесен в тази поза над ужасената му дрогирана жена, протегнала ръце напред, за да се запази.

— Здраво си затънал в ядове — заяви спокойно Страйк, — но изцяло от теб зависи колко по-дълбоко ще потъваш. Може да отречеш всичко, да водиш битка с жена си в съда, а също и с пресата, да отидеш накрая в затвора за възпрепятстване на полицейско разследване. Или можеш да започнеш да сътрудничиш още отсега и да си спечелиш благодарността и доброто разположение на семейството на Лула. Ако информацията ти помогне за залавянето на убиеца, спокойно можеш да се отървеш само с порицание в съда. Полицията ще е тази, която ще привлече основното внимание на обществеността и медиите.

Бестигуи дишаше шумно, но очевидно обмисляше казаното от Страйк. Накрая изръмжа:

— Нямаше никакъв убиец. Уилсън никого не откри горе. Ландри е скочила. И тя беше една малка наркоманка като проклетата ми жена.

— Имало е убиец — изрече Страйк с равен тон. — И ти си му помогнал да се отърве от преследване.

Нещо в изражението на Страйк спря Бестигуи да му се изсмее презрително. Докато разсъждаваше над последните думи, очите му се превърнаха в тесни ониксови цепки.

— Чух, че много си искал да привлечеш Лула за филм.

Бестигуи изглеждаше объркан от смяната на темата.

— Просто идея — измърмори той. — Макар и откачалка, тя беше разкошна.

— Имаше ли намерение да вземеш нея и Дийби Мак за партньори в твой филм?

— Комбинацията от тях двамата беше гаранция за огромни печалби.

— Ами онзи биографичен филм, който си замислил след смъртта й? Чувам, че Тони Ландри бил много против идеята.

— Кой ти каза това?

— Не е ли вярно?

За пръв път Бестигуи почувства увереност в разговора.

— Не, не е вярно. Антъни Ландри ми намекна достатъчно ясно, че е готов да обсъдим темата след смъртта на лейди Бристоу.

— Значи не се ядоса, когато се обади с предложението?

— Стига да било подходено с такт и добър вкус и разни ми ти от тоя род.

— Добре ли познаваш Тони Ландри?

— Достатъчно.

— В какъв контекст?

Бестигуи почеса брадичката си и се усмихна на себе си.

— Той е бракоразводен адвокат на жена ти, нали?

— Засега е такъв — отвърна Бестигуи.

— Очакваш тя да се откаже от него ли?

— Може да й се наложи — рече Бестигуи и усмивката му стана самодоволна. — Конфликт на интереси. Ще видим.

Страйк погледна надолу към бележника, като обмисляше с безстрастната логика на талантлив играч на покер доколко рисковано бе да тласне тази линия на въпроси докрай, без да разполага с доказателства.

— Да разбирам ли — вдигна поглед към събеседника си той, — че си споделил с Ландри онова, което знаеш? Че спи със съпругата на своя бизнес партньор?