Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Здравейте, мога ли да ви услужа?

— Идвам при господин Бестигуи. Нямайте грижа, сам ще се оправя.

Преди тя да е успяла да отговори, той беше вече в офиса на Бестигуи.

Бестигуи вдигна глава; очичките му бяха потънали между обилна отпусната плът, а грапавата му кожа бе осеяна с бенки.

— Кой сте вие? — Вече се надигаше да стане, хванал се с дебелите си пръсти за ръба на бюрото.

— Аз съм Корморан Страйк, частен детектив, нает съм…

— Елена! — Бестигуи преобърна чашата си с кафе и то оля полираното дърво и всички книжа по него. — Измитайте се оттук! Вън! Вън!

— … от Джон Бристоу, брата на Лула Ландри…

— Елена!

Хубавото слабо момиче с нахлупените слушалки изтича вътре и застана до Страйк, треперещо от страх.

— Извикай охраната, нещастнице заспала!

Тя припна навън. Бестигуи, който нямаше и метър и седемдесет, вече бе излязъл пред бюрото си, безстрашен пред огромния Страйк като питбул, в чийто двор е проникнал ротвайлер. Елена бе оставила вратата отворена и намиращите се в предния офис ги наблюдаваха изплашени и вцепенени.

— Опитвам се да се свържа с вас от няколко седмици, господин Бестигуи…

— Яко си загазил, приятел — рече Бестигуи, като вървеше към него със стисната челюст и приведени набити рамене.

— … за да говорим за нощта, в която е умряла Лула Ландри.

Двама мъже в бели ризи и с уоки-токита се втурнаха в офиса и застанаха вдясно от Страйк: млади, в добра форма, видимо напрегнати.

— Разкарайте го оттук! — ревна Бестигуи, като посочи Страйк, и двамата гардове приближиха.

— По-конкретно — продължи Страйк — за местонахождението на жена ви Танзи, когато Лула е паднала…

— Махнете го оттук и повикайте шибаната полиция! Как е влязъл тук?

— … защото ми показаха снимки, които правят логични показанията на жена ви. Я да ме пускаш — добави Страйк към по-младия охранител, сграбчил ръката му над лакътя, — или ще те метна през този прозорец.

Охранителят не го пусна, но погледна към Бестигуи за по-нататъшни инструкции.

Блестящите тъмни очи на продуцента бяха втренчени напрегнато в Страйк. Бестигуи стискаше и разпускаше юмруците си на бияч и след няколко дълги секунди процеди:

— Дрънкаш празни приказки.

Ала не нареди на чакащите охранители да извлекат Страйк от офиса му.

— Фотографът е стоял на тротоара срещу сградата ви в ранните часове на осми януари. Човекът, направил снимките, дори не осъзнава с какво разполага. Ако не желаете да го обсъдим, добре. Дали ще го научи полицията, или пресата, за мен е все едно. Всичко се свежда до един и същ резултат.

Страйк направи няколко стъпки към вратата; гардовете, все още държащи ръцете му, бяха сварени неподготвени и за миг изпаднаха в абсурдната позиция да го дърпат назад.

— Махайте се — рязко нареди Бестигуи на потръчковците си. — Ще ви повикам, ако ми потрябвате. Затворете вратата зад себе си.

Те излязоха. Когато вратата беше затворена, Бестигуи каза:

— Добре, както и да ти е името, разполагаш с пет минути.

Страйк седна непоканен в едно от черните кожени кресла, обърнати към бюрото на Бестигуи, а продуцентът се върна на своя стол зад него, като подложи детектива на студен оглед, много различен от онзи на почти бившата му съпруга; това бе проникващият взор на професионален картоиграч. Бестигуи взе кутия с пурети, придърпа черен стъклен пепелник към себе си и запали една със златна запалка.

— Добре, да чуем какво показват тези предполагаеми снимки — каза той и примижа през облаците лютив дим, като покриваше идеално образа на филмов мафиот.

— Силуета на жена — подхвана Страйк, — приклекнала на балкона пред прозорците на дневната ви. — Изглежда гола, но както ти и аз знаем, е по бельо.

— Глупости! Това от улицата не можеш да го видиш. Балконът е от масивен камък, от този ъгъл нищо не се вижда. Блъфираш.

— Лампата в дневната ви е светела. Виждат се очертанията й през пролуките в камъка. Тогава естествено на балкона е имало място, защото храстите не са били там. Хората не могат да устоят на стремежа да променят местопрестъплението, та макар и да им се е разминало — добави Страйк безгрижно, сякаш водеше светски разговор. — Опитал си се да изкараш, че на този балкон никога не е имало място някой да приклекне, нали? Но няма как да промениш реалността с фотошоп. Жена ти е била в идеално положение да чуе какво се е случило на балкона на третия етаж точно преди Лула Ландри да умре. Ето какво е станало според мен — продължи Страйк, докато Бестигуи продължаваше да го гледа през дима с примижали очи. — С жена ти сте се скарали, докато се е събличала да си ляга. Може би си открил запасите й от наркотик в банята или си я заварил, докато е шмъркала. Затова си приел като подходящо наказание затварянето й отвън на балкона при температура под нулата. Хората може да се запитат как многото папараци на улицата не са забелязали, че на един от балконите над главите им е изтикана полугола жена, ала е имало обилен снеговалеж, те са тъпчели на място, за да възстановят кръвообращението си, и вниманието им е било приковано към двата края на улицата в очакване на Лула и Дийби Мак. А Танзи не е вдигала шум, нали? Приклекнала е, за да се скрие; не е искала да се показва полугола пред трийсетина фотографи. Може да си я изтикал навън тъкмо в момента, когато колата на Лула се е задала иззад ъгъла. Никой не е гледал към вашите прозорци, а към появилата се Лула в оскъдната й рокличка.