Роберт Гэлбрейт - Зовът на кукувицата

— Във всеки случай това беше грешка.

— Нима? — изрече той със старателно неутрален тон.

— Да, защото Алисън е ходила в „Малмезон“ на седми, за да се опита да открие Тони Ландри. Голям конфуз се получи, защото едно от момичетата на рецепцията било на смяна в онзи ден и я помнеше.

Страйк отпусна ръката, в която държеше чашата си.

— Я виж ти колко интересно взе да става — отбеляза той.

— Така е — развълнувано потвърди Робин. — Наложи ми се да мисля много бързо.

— Да не им каза, че името ти е Анабел?

— Не — засмя се леко тя. — Казах: о, добре тогава, ще ви призная истината. Аз съм приятелката му. И поплаках малко.

— Плака?!

— Не беше чак толкова трудно — рече изненадана Робин. — Просто влязох в образ. Обясних, че го подозирам за тайна връзка.

— Не с Алисън, нали? Ако са я видели, не биха повярвали…

— Не, но казах, че не вярвам въобще да е бил в хотела… Във всеки случай разиграх малка сцена, а момичето, което бе разговаряло с Алисън, ме отведе настрани, за да ме успокои. Каза, че не можели просто така да раздават информация за хората без основателна причина, имали си политика дрън-дрън… сещаш се. Но накрая, за да ме накара да спра да плача, ме уведоми, че се е регистрирал вечерта на шести и е напуснал сутринта на осми. При напускането си направил въпрос, че му дали погрешния вестник, та затова тя си го спомняла. Така че той определено е бил там. Разпитах я малко истерично откъде е сигурна, че е бил той, и тя ми го описа в подробности. Знам как изглежда той — избърза да съобщи, преди Страйк да е успял да я попита. — Преди да тръгна, погледнах снимката му в уебсайта на кантората „Ландри, Мей, Патерсън“.

— Ти си гениална — възхити се Страйк. — А цялата тази история е дяволски подозрителна. Какво ти каза тя за Алисън?

— Че дошла и искала да го види, но него го нямало. Ала потвърдили, че е отседнал при тях. И после тя си тръгнала.

— Много странно. Тя би трябвало да е знаела, че той е на конференцията, защо не е отишла най-напред там?

— Не знам.

— Услужливата служителка в хотела сподели ли дали го е виждала и друг път освен при регистрирането и при напускането?

— Не — отвърна Робин. — Но ние знаем, че е присъствал на конференцията. Това го проверихме, помниш ли?

— Знаем, че се е регистрирал и че сигурно е взел бадж с името си. А после се е върнал в Челси да посети сестра си лейди Бристоу. Защо?

— Ами… тя е била болна.

— Дали? Претърпяла е операция и се е предполагало, че е излекувана.

— Хистеректомия — уточни Робин. — Надали би се чувствала прекрасно след нея.

— Имаме човек, който не харесва особено сестра си, това го чух от собствената му уста. Вярвал е, че тя е претърпяла животоспасяваща операция и е бил наясно, че двете й деца са при нея. Защо е била тази спешност да я види?

— Ами… вероятно току-що е била изписана от болницата — вече не така сигурна предположи Робин.

— Което той е знаел, че ще се случи, когато е тръгнал за Оксфорд. Защо не е останал в града, за да я посети, като е бил толкова загрижен, а после да се отправи за следобедната сесия на конференцията? Защо да шофира над осемдесет километра, да пренощува в онзи луксозен затвор, да иде на конференцията и после пак да отпраши към града?

— Може да е получил обаждане, че тя не се чувства добре. Може Джон Бристоу да му е позвънил и да го е повикал.

— Бристоу не спомена да е канил чичо си да се отбие. По онова време не са били в добри отношения. И на двамата никак не им се говори за въпросното посещение на Ландри.

Страйк отново стана и закрачи, като леко накуцваше, но почти не усещаше болката в крака си.

— Не — промърмори той. — Бристоу да повика сестра си, която по единодушни твърдения е била голямата слабост на майка им, това е логично. Но да повика брата на майка си, който е извън града и в никой случай не й е голям фен, да пропътува той това разстояние, за да я види, това вече не ми се връзва. А сега установяваме, че Алисън е ходила да търси Ландри в хотела му в Оксфорд. По собствена инициатива ли е отишла, или някой я е пратил?

Телефонът иззвъня и Робин вдигна слушалката. За изненада на Страйк тя мигом възприе австралийски акцент.

— О, съжалявам, тя не е тук… Не… Нее… Не знам къде е отишла… Не… Името ми е Анабел…

Страйк се засмя тихичко. Робин го стрелна с поглед на престорено оскърбление. След почти минута измъчен австралийски изговор тя затвори.

— „Временни кадри“ — уведоми го.

— Много ми дойдоха тези Анабел. Сегашната повече приличаше на южноафриканка, отколкото на австралийка.