Агата Кристи - Смърт край Нил

— И студено — прибави Тим и леко потръпна. Беше висок, тънък, млад мъж с тъмна коса и тесни гърди. Устните му бяха красиво оформени, очите — пълни с тъга, а брадичката — безволева. Имаше тънки, деликатни ръце. Заплашен от туберкулоза преди няколко години, той никога не бе имал много здрава физика. Обществото очакваше от него „да пише“, но приятелите му знаеха, че въпросите относно литературната му дейност са нежелателни.

— За какво мислиш, Тим?

Мисиз Алертън бе нащрек. Умните й кафяви очи гледаха подозрително. Тим Алертън се засмя.

— Мислех за Египет.

— Египет? — усъмни се мисиз Алертън.

— Истинска топлина, скъпа. Лениви златни пясъци. Нил. Бих искал да видя Нил, а ти?

— О, с удоволствие — сухо отвърна тя. — Само че Египет е скъпо нещо, мили мой. Не е за тези, които броят дребните пари.

Тим се засмя, изправи се и се протегна. Внезапно бе станал по-жизнен и енергичен. Заговори с развълнуван глас:

— Парите ще бъдат моя грижа. Да, скъпа. Една малка сделка на борсата с напълно задоволителни резултати. Разбрах тази сутрин.

— Тази сутрин? — попита рязко мисиз Алертън. — Ти получи само едно писмо и то…

Тя млъкна и прехапа устни. Тим се поколеба за миг дали да се засмее, или да се разсърди. Веселото настроение взе връх.

— И то беше от Джоана — завърши той студено. — Съвсем правилно, мамо. Ти си истинска кралица на детективите! Прочутият Еркюл Поаро би трябвало да внимава да не го засенчиш, ако си наблизо.

Мисиз Алертън изглеждаше доста раздразнена.

— Съвсем случайно видях почерка…

— И разбра, че не е от борсов агент? Точно така. В същност вчера получих съобщение от тях. Почеркът на бедната Джоана веднага се набива в очи — криволици по целия плик като пиян паяк.

— Какво пише Джоана? Нещо ново?

Мисиз Алертън се стремеше да говори небрежно и спокойно. Приятелството между сина й и втората му братовчедка Джоана Саутууд винаги я дразнеше. Не че, както си казваше тя, има „нещо в това“. Беше съвсем сигурна, че няма нищо. Тим никога не бе проявявал особен интерес към Джоана или тя към него. Тяхното взаимно привличане, изглежда, се дължеше на клюките и на големия брой общи приятели и познати. И двамата обичаха да са сред хора и да говорят за хора. Джоана имаше забавен, дори хаплив език.

Миоиз Алертън не се страхуваше, че Тим може да се влюби в братовчедката си. Причината за рязкото й държане, когато тя бе при тях или се получаваха писма от нея, беше съвсем друга.

Това бе някакво друго чувство, трудно й бе да го определи — може би непризната ревност от искреното удоволствие, което Тим изпитваше в компанията на Джоана. Двамата, майка и син, така чудесно си допадаха, че когато го видеше погълнат от друга жена, тя винаги изпитваше леко безпокойство. Предполагаше също, че присъствието й в такива случаи поставя преграда между двамата представители на по-младото поколение. Често ги бе заварвала, увлечени в разговор, и в нейно присъствие разговорът замираше, те говореха насила с нея, като че ли приемаха компанията й по задължение. Съвсем определено мисиз Алертън не харесваше Джоана Саутууд. Считаше, че е неискрена, предвзета и съвсем повърхностна, и й беше много трудно да се въздържи да не го каже с повишен тон.

В отговор на въпроса й Тим извади писмото от джоба си и му хвърли един поглед. „Доста дълго писмо“ — помисли си майка му.

— Нищо особено — каза той. — Мистър и Мисиз Девиниш се развеждат. Старият Монти е глобен, защото е шофирал пиян. Уиндълшъм е заминал за Канада. Изглежда, че е бил твърде съкрушен поради отказа на Линет Риджуей. Тя твърдо е решила да се омъжи за онзи управител.

— Колко необикновено! Толкова ли е ужасен?

— Не, не, съвсем не. Той е от рода Дейл от Девъншиьр. Няма пари, разбира се, в същност бил сгоден за една от най-добрите приятелки на Линет. Заплетена история наистина.

— Аз мисля, че е твърде непочтена история каза — мисиз Алертън, като се изчерви.

Тим й хвърли поглед, изпълнен с обич.

— Знам, скъпа. Ти не одобряваш отмъкването на чужди съпрузи и разни такива истории.

— В мое време ние имахме принципи. И то много добри принципи! Сега младите хора си въобразяват, че могат да правят, каквото си искат.

Тим се усмихна.

— Те не само си въобразяват, но и правят, каквото си искат. Линет Риджуей например!

— Е, да, но аз мисля, че е отвратително.

Тим примигна срещу нея.

— Горе главата, твърдоглавке! Може би съм съгласен с теб! Във всеки случай досега не съм отнел ничия съпруга или годеница.