Агата Кристи - Смърт край Нил

Колко уморени и отегчени бяха повечето лица! Някои от тези едри мъже обаче се забавляваха добре… докато търпеливо примирение, изглежда, бе чувството, изписано по лицата на партньорките им. Дебелата жена в пурпурна рокля сияеше… Без съмнение дебелите хора имат известни компенсации… наслада, вкус към живота, отказани на другите с по-елегантни фигури.

И колко много млади хора — някои разсеяни, някои отегчени, някои без съмнение нещастни. Колко абсурдно е да наричаме младостта щастливо време, младостта, когато човек е най-уязвим!

Погледът му се стопли, когато се спря на една красива двойка — висок мъж с широки рамене и стройно, изящно момиче. Две тела, които се движеха в съвършения ритъм на щастието. Щастие от мястото, часа и един от друг.

Спряха рязко да танцуват, ръкопляскания и отново продължиха. След още един бис двойката се върна на масата си близо до Поаро. Момичето бе зачервено и се смееше. Когато седна, той можа да разгледа лицето й, вдигнато засмяно към мъжа.

Но имаше нещо друго освен смях в очите й. Еркюл Поаро поклати глава със съмнение.

„Твърде е увлечена малката — каза си той. — Това не е, съвсем не е безопасно.“

И тогава долови една дума: „Египет“.

Гласовете им достигаха до него ясно: нейният — млад, свеж, дързък, с едва доловима следа от меко, чуждо „р“, и неговият — приятен, приглушен, правилен английски.

— Не съм прекалено самоуверена, Саймън. Казвам ти, че Линет няма да ни откаже!

— Аз мога да и откажа.

— Глупости, това е работа точно за теб.

— В същност и аз мисля така… Не се съмнявам, че ще се справя. Искам да се представя добре заради теб!

Момичето се засмя тихо — смях, пълен с щастие.

— Ще почакаме три месеца, за да бъдем сигурни, че няма да те уволнят, и тогава…

— И тогава ще бъда само твой — това е главното, нали?

— Ще идем в Египет за медения си месец. По дяволите парите! През целия си живот съм искала да отида в Египет! Нил, пирамидите, пясъкът…

Той каза малко неясно:

— Ще го видим заедно, Джеки, заедно. Ще бъде чудесно, нали?

— Питам се дали ще бъде така чудесно за теб, както за мен. Питам се дали ти го искаш така, както аз?

Гласът й внезапно стана остър, очите я се разшириха, сякаш от страх. Той отговори бързо и рязко:

— Не ставай глупава, Джекн.

Но момичето повтори:

— Питам се… — И като сви рамене, каза: — Да танцуваме.

Еркюл Поаро прошепна:

— Une qui aime et un qui se laisse aimer. 1 1 Една, която обича, и един, който се оставя да бъде обичан, (фр.). Б пр. Да, и аз също се питам.

Джоана Саутууд каза:

— А представи си, че е ужасен мошеник?

Линет поклати глава.

— Не вярвам. Мога да се доверя на вкуса на Жаклин.

Приятелката й промърмори:

— Да, но хората не са проницателни в любовта.

Линет направи нетърпелив жест и смени темата.

— Трябва да видя мистър Пиърс за онези планове.

— Планове?

— Да, на някакви ужасни, нехигиенични къщи, които ще съборят, а хората ще се изместят.

— Какво силно чувство за обществен ред и хигиена имаш, скъпа!

— Те ще трябва да се изместят. Тези къщи биха останали точно срещу новия ми плувен басейн.

— А те искат ли да се изселят?

— Повечето са щастливи, но един-двама проявяват глупаво упорство, в същност са много досадни. Не могат да разберат колко ще се подобрят жилищните им условия!

— Предполагам, че по този въпрос си твърде настойчива.

— Но, скъпа Джоана, това наистина е за тяхно добро.

— Да, скъпа. Сигурна съм. Задължителна облага.

Линет се намръщи и Джоана се засмя.

— Хайде, хайде, ти си тиран, признай си. Благотворителен тиран, ако искаш.

— Изобщо не съм тиран!

— Но винаги правиш това, което искаш!

— Не винаги.

— Линет Риджуей, можеш ли да ме погледнеш право в очите и да ми кажеш за един-единствен случай, когато не си получила точно онова, което си искала?

— Много, много пъти.

— Да, „много, много пъти“, но нито един конкретен пример. Пък и не можеш да се сетиш за нито един, мила, колкото и да се опитваш! Триумфалното шествие на Линет Риджуей в златната й колесница.

Линет каза рязко:

— Мислиш, че съм егоистка?

— Не, само си неотразима. Комбинираният ефект от пари и чар. Всичко ти се покорява. Това, което не можеш да купиш с пари, купуваш с усмивка. И резултатът: Линет Риджуей, момичето, което има всичко.

— Колко си смешна, Джоана!

— Добре, нямаш ли всичко?

— Да, като че ли… Звучи някак доста отблъскващо!

— Разбира се, че е отблъскващо, мила! Понякога сигурно страшно се отегчаваш. Междувременно се наслаждаваш на триумфалното шествие в златната колесница. Питам се само, наистина се питам, какво ли ще стане, когато поискаш да минеш по улица с табела: „Минаването забранено“.