Агата Кристи - Зло под слънцето

След миг-два Поаро отбеляза:

— Много хора, мадмоазел, със сигурност ви завиждат.

Розамънд Данли отвърна хладно:

— О, да. Естествено.

Тя се замисли, устните й се разтегнаха в характерната им иронична усмивка.

— Да, аз наистина съм съвършеният образец на преуспялата жена. Радвам се на творческото удовлетворение на преуспелия творец (наистина обичам да създавам нови модели облекло) и финансовата удовлетвореност на преуспяла в бизнеса жена. Заможна съм, имам хубава фигура, поносимо лице и не прекалено хаплив език. — Тя поспря. Усмивката й се разшири. — Разбира се — нямам съпруг! В това не съм успяла, не е ли така, мосю Поаро?

Той отговори галантно:

— Мадмоазел, ако не сте се омъжили, то е защото никой от моя пол не е бил достатъчно подходящ. Останали сте сама по избор, а не по принуда.

Розамънд Данли каза:

— И въпреки всичко, сигурна съм, че вие като всички мъже дълбоко в себе си вярвате, че нито една жена не е удовлетворена, докато не се омъжи и няма деца.

Поаро сви рамене.

— Да се омъжат и да родят, това е обичайната съдба на жените. Само една жена на сто — не, на хиляда, може да си създаде име и обществено положение като вас.

Розамънд широко му се усмихна.

— И все пак въпреки всичко аз съм една окаяна стара мома. Във всеки случай така поне се чувствам днес. Бих била щастлива със скромен годишен доход, с безсловесен грубиян за съпруг и купчина пикльовци, тичащи подире ми. Нима това не е истината?

Поаро сви рамене.

— Щом вие казвате, сигурно е така, мадмоазел.

Розамънд се засмя, равновесието й се беше възстановило. Извади цигара и я запали.

— Определено знаете как да се справяте с жените, мосю Поаро. Сега съм готова да заема противоположната гледна точка и да споря с вас в защита на жените, правещи кариера. Разбира се, че така съм си много добре — това ми е ясно!

— Тогава всичко в градината — или да кажем край морето — е прекрасно, мадмоазел?

— Точно така.

Поаро на свой ред извади своята кутия и запали една от онези тънички цигари, които бяха негова страст.

Наблюдавайки издигащия се дим с насмешлив поглед, той промърмори:

— Значи господин… не, капитан Маршъл, е ваш стар познат, мадмоазел?

Розамънд се надигна.

— Откъде знаете това? А, навярно Кен ви е казал.

Поаро поклати глава.

— Никой нищо не ми е казвал. В края на краищата, мадмоазел, аз съм детектив. Това беше единственият възможен извод, който можех да направя.

Розамънд Данли каза:

— Не разбирам.

— Но помислете! — Ръцете на дребния човек бях изразителни. — Тук сте от седмица. Вие сте жизнена, весела, безгрижна. Днес неочаквано говорите за призраци, за минали времена. Какво е станало? От няколко дни не е имало нови гости до снощи, когато пристигнах капитан Маршъл, жена му и дъщеря му. А днес тази промяна. Съвсем очевидно!

— Да, вярно е — отвърна Розамънд. — Ние с Кенет Маршъл почти израснахме заедно. Семейство Маршъл ни бяха съседи. Кен винаги беше мил с мен — макар и снизходителен, разбира се, тъй като беше с четири години по-голям. Не бях го виждала дълго време. Трябва да има поне петнайсет години.

Поаро отбеляза замислено:

— Доста дълго.

Розамънд кимна. Настъпи кратко мълчание, а после той каза:

— Отзивчив е, нали?

— Кен е много мил. Един от най-добрите. Ужасно тих и затворен. Бих казала, че единственият му недостатък е неговото предразположение към нещастни бракове.

Поаро изрази пълно разбиране:

— Аха…

Розамънд Данли продължи:

— Кенет е глупак — пълен глупак по отношение на жените! Помните ли случая с Мартингдейл?

Детективът смръщи вежди.

— Мартингдейл? Мартингдейл? Арсен, не беше ли така?

— Да. Преди седемнайсет-осемнайсет години. Съпругата беше дадена под съд за убийство на съпруга си.

— А се доказа, че той е от онези, които ядат арсен, и тя беше оправдана?

— Точно така. Е, след като беше оправдана, Кен се ожени за нея. Една от типичните за него глупости.

Еркюл Поаро промърмори:

— Но щом е била невинна?

Розамънд припряно изрече:

— О, смея да кажа, че тя беше невинна. Никой всъщност не знае! Но по света има предостатъчно жени, за които можеш да се ожениш, без да е необходимо да се напрягаш специално, за да се свържеш с такава, която е била на подсъдимата скамейка за убийство.

Поаро не каза нищо. Вероятно знаеше, че ако мълчи, Розамънд Данли щеше да продължи. Така и стана.

— Той, разбира се, беше много млад, само на двайсет и една. Беше луд по нея. Тя умря, когато се роди Линда — година след като се ожениха. Мисля, че Кен беше покрусен от смъртта й. След това се впусна във веселби и забавления — опитвайки се да забрави, предполагам. — Тя спря за малко. — А след това дойде всичко това с Арлин Стюърт. По това време тя участваше в едно музикално шоу. Тогава се водеше делото за развод на Кодрингтън. Лейди Кодрингтън поиска развод и причината за това беше Арлин Стюърт. Говореше се, че тя съвсем завъртяла главата на лорд Кодрингтън. Подразбираше се, че веднага след като решението на съда влезе в сила, те ще се оженят. В действителност, когато се стигна до това, той не се ожени за нея. Отказа й категорично. Струва ми се, че тя наистина заведе дело срещу него за неспазване на обещание за женитба. Както и да е, всичко това предизвика голям шум навремето. И какво става — веднага след това Кен се оженва за нея. Този глупак, този пълен глупак!