Агата Кристи - Зло под слънцето

Майор Бари се изкиска:

— Без съмнение.

Но Емили Брюстър възрази:

— Не, не мисля, че дори госпожа Гарднър ще повярва в престъпление, станало тук. Това не е място, където може да се намери труп.

Детективът се размърда леко на стола си и възрази:

— Но защо не, мадмоазел? Защо тук, на Острова на контрабандистите, да не може да има това, което вие наричате „труп“?

Емили Брюстър каза:

— Не зная. Предполагам, че някои места са по-подходящи от други. Това не е такова място… — Тя спря, защото се оказа, че й е трудно да обясни какво има предвид.

— Романтично е, да — съгласи се Еркюл Поаро. — Спокойно е. Слънцето блести. Морето е синьо. Но вие, госпожице Брюстър, забравяте, че злото е навсякъде под слънцето.

Свещеникът се размърда на стола си. Наведе се напред. Ясните му сини очи заблестяха. Емили Брюстър сви рамене.

— О! Разбира се, това ми е известно и все пак…

— И все пак това ви изглежда неподходящ декор за престъпление. Забравяте едно нещо, госпожице.

— Човешката природа, вероятно?

— Да, това. Винаги това. Но не това исках да кажа. Исках да изтъкна, че всички тук са на почивка.

Тя го погледна озадачено.

— Не разбирам.

Еркюл Поаро се обърна към Емили, сияещ от любезност и поучително размаха пръст.

— Да кажем, че имате враг. Ако го проследите в апартамента му, в кантората му или на улицата — eh bien 3 3 Добре (фр.). — Б. пр. , трябва да имате причина — трябва да дадете обяснение за това. Но тук край морето никой не трябва да дава обяснения за себе си. Дошли сте в залива Ледъркум, защо? Parbleu 4 4 За Бога! (фр.). — Б. пр. ! Август е — през август се ходи на море — вие сте на почивка. Ето, съвсем естествено е да сте тук, и господин Лейн да е тук, и майор Бари да е тук, и госпожа Редфън със съпруга си да е тук. Защото в Англия се ходи на море през август.

— Да — призна госпожица Брюстър, — много оригинална идея наистина. Ами семейство Гарднър? Те са американци.

Поаро се засмя.

— Дори госпожа Гарднър, както самата тя ни каза, има нужда от почивка. А също така, тъй като тя разглежда Англия, непременно трябва да прекара две седмици край морето — като добър турист, ако не друго. На нея й е приятно да наблюдава хората.

Госпожа Редфън промърмори:

— Вие също обичате да наблюдавате хората, струва ми се?

— Мадам, ще си призная. Така е.

Тя замислено отбеляза:

— Виждате… твърде много неща.

Настъпи кратка пауза. Стивън Лейн се изкашля и смутено изрече:

— Заинтересува ме, мосю Поаро, нещо, което току-що казахте. Казахте, че навсякъде под слънцето се извършват злини. Почти същото пише и в „Еклесиаста“. — Той замълча, а после цитира: — „Да, и пълни със злини са сърцата на човешките деца, и лудостта е в техните сърца дорде са живи.“ — Лицето му се озари от почти фанатична светлина. — Зарадвах се да чуя това от вас. В наше време никой не вярва в злото. В най-добрия случай го разглеждат като най-обикновено отрицание на доброто. Зло, казват хората, вършат онези, които не са видели нищо добро… които са недоразвити, които трябва да бъдат по-скоро съжалявани, отколкото обвинявани. Но, мосю Поаро, злото е нещо реално. То е факт. Вярвам в Злото така, както вярвам в Доброто. То съществува! То е силно! То крачи по земята! — Той спря. Дишаше ускорено. Избърса челото си с носната си кърпа и погледна извинително. — Извинете. Увлякох се.

Поаро спокойно отговори:

— Разбирам какво искате да кажете. До известна степен съм съгласен с вас. Злото наистина крачи по земята и може да бъде разпознато.

Майор Бари се изкашля.

— Като заговорихме за такива неща, някои от онези факири в Индия…

Майор Бари пребиваваше във „Веселия Роджър“ достатъчно дълго, за да бъдат всички нащрек за неговата досадна склонност да разказва дълги истории от Индия. И госпожица Брюстър, и госпожа Редфън бързо заговориха:

— Този човек, който плува към брега, не е ли вашият съпруг, госпожо Редфън? Какъв превъзходен замах има в стил кроул. Страхотно добър плувец е.

В същия миг госпожа Редфън каза:

— Я вижте! Колко красива е онази лодчица там навътре с червените платна. На господин Блат е, нали?

Платноходката с червените платна тъкмо пресичаше края на залива. Майор Бари изсумтя:

— Фантастична идея, червени платна… — Така опасността да слушат историята с факира беше избягната.

Еркюл Поаро изгледа одобрително младия мъж, който току-що беше доплувал до брега. Патрик Редфън беше един от хубавите представители на човешкия род. Слаб, с бронзов тен, широкоплещест и с тесен ханш в него имаше някаква заразителна радост и веселост. Някаква вродена простота, която печелеше любовта на всички жени и повечето мъже.