Агата Кристи - Зло под слънцето

— Да му се не види, Розамънд, не си ли спомняш как веднъж едва не уби онова момче за кучето? Как увисна на врата му и не го пускаше?

— Но това беше преди толкова години.

— Да, зная…

Тя рязко каза:

— И какъв мотив мислиш, че съм имала, за да убия Арлин?

Погледът му се отклони. Той пак измърмори нещо. Розамънд кресна:

— Кен, ти, суетник такъв! Помислил си, че съм я убила заради теб най-безкористно, така ли? Или… да не би да мислеше, че съм я убила, понеже аз самата те искам за себе си?

— Съвсем не — възмутено каза Кенет Маршъл. — Но нали знаеш какво каза онзи ден… за Линда и за други неща… и сякаш… беше загрижена какво става с мен.

— Винаги съм била загрижена.

— Вярвам, че е така. Нали разбираш, Розамънд… аз обикновено не мога да говоря за нещата… не ме бива по приказките, но… но искам да си изясним това. Арлин не ме интересуваше — само мъничко в началото… а да живееш с нея ден след ден беше доста изнервящо. Всъщност беше същински ад, но аз страшно много я съжалявах. Беше такава проклета глупачка… побъркана по мъжете… просто нищо не може да направи… а те винаги я зарязваха и се отнасяха отвратително с нея. Просто чувствах, че не мога да бъда този, който ще я зареже накрая. Бях се оженил за нея и от мен зависеше да се грижа за нея, доколкото мога. Мисля, че тя знаеше това и наистина ми беше благодарна. Тя беше… тя беше трогателно създание наистина.

Розамънд каза нежно:

— Няма нищо, Кен. Разбирам.

Без да я погледне, той напълни внимателно лулата си и измърмори:

— Ти… ме разбираш толкова добре, Розамънд.

Розамънд леко се усмихна.

— Сега ли ще ме попиташ дали искам да се омъжа за теб, Кен, или си решил да чакаш шест месеца?

Лулата му падна от устата и се разби в скалите долу. Той каза:

— По дяволите, това е втората лула, която затривам тук. И нямам друга. Откъде, по дяволите, знаеш, че съм определил шест месеца като съвсем благоприличен срок?

— Предполагам, защото това е благоприличният срок. Но предпочитам нещо по-конкретно сега, ако обичаш. Защото през тези месеци може да срещнеш някое друго преследвано създание от женски пол и отново да се притечеш на помощ като истински рицар.

Той се разсмя.

— Този път ти ще бъдеш преследваното създание от женски пол, Розамънд. Ще зарежеш това твое проклето моделиерство и ще живеем в провинцията.

— Не знаеш ли, че имам доста добри приходи от моята работа? Нима не разбираш, че това е моята работа — че аз съм я създала и че се гордея с нея! И имаш дързостта да дойдеш и да ми кажеш: „Зарежи я, скъпа.“

— Имам дързостта да ти го кажа, да.

— И мислиш, че те обичам толкова, че да го направя?

— Ако не е така — заяви Кенет Маршъл, — тогава няма смисъл.

Розамънд отговори:

— О, мили мой, цял живот съм искала да живея с теб в провинцията. И сега… това ще се сбъдне…

Задушевен, интимен (фр.). — Б. пр.

Благодаря, госпожице (фр.). — Б.пр.

Добре (фр.). — Б. пр.

За Бога! (фр.). — Б. пр.

Възможно е (фр.). — Б. пр.

Скъпи мой (фр.). — Б. пр.

Жените (фр.). — Б.пр.

Добре (фр.). — Б. пр.

Никога (фр.). — Б. пр.

Например (фр.) — Б. пр.

Все пак, полковник (фр). — Б. пр.

Престъпление от страст (фр.). — Б. пр.

Ами да (фр.). — Б. пр.

Скъпи мой (фр.). — Б. пр.

Среща (фр.). — Б.пр.

Мор — когато един от играчите на бридж сваля картите си и с тях играе партньорът му. — Б. ред.

Среща (фр.). — Б.пр.

Както разбирам (фр). — Б. пр.

Извинете (фр.). — Б.пр.

За мъртвите или нищо, или добро (лат.). — Б. пр.

Жените (фр.). — Б.пр.

Възможно е (фр.). — Б. пр.

Това е невероятно! (фр.). — Б. пр.

Боже мой! (фр.). — Б. пр.

в крайна сметка (фр.). — Б. пр.

Много пикантна (фр.). — Б. пр.

Престъпление от страст (фр.). — Б. пр.

Сериозни намерения, искреност (лат.). — Б. пр.

Висшата мода (фр.). — Б. пр.

Напълно, съвсем, изцяло (фр.). — Б. пр.