Агата Кристи - Зло под слънцето

— Искате да кажете, че тя си е въобразявала, че наистина е убила Арлин?

Гласът на Розамънд беше изпълнен с недоверие.

Еркюл Поаро кимна.

— Да. Спомнете си — тя е почти дете. Прочела е тази книга за магиите и почти е повярвала в това. Тя е мразела Арлин. Нарочно е направила куклата от восък, казала е магията си, пробола я е в сърцето, разтопила я е и в същия този ден Арлин умира. По-стари и по-мъдри хора от Линда горещо са вярвали в магии. Естествено, тя е повярвала, че всичко това е истина… че използвайки магии, е убила мащехата си.

Розамънд извика:

— О, горкото дете, горкото дете! А аз мислех… представях си… нещо съвсем различно… че е знаела нещо, което би… — Розамънд спря.

Поаро каза:

— Зная какво е било това, което сте си помислили. Всъщност вашето държание още повече е изплашило Линда. Вярвала е, че нейните действия наистина са довели до смъртта на Арлин и че вие сте знаели това. Кристин Редфън също е поработила върху нея, подхвърляйки идеята за приспивателните хапчета, показвайки й начин как бързо и безболезнено да изкупи вината си. Виждате ли, щом беше доказано, че капитан Маршъл има алиби, жизненоважно е било да се намери друг заподозрян. Нито тя, нито съпругът й са знаели за наркотиците и са се спрели на Линда, която са избрали за изкупителна жертва.

Розамънд извика:

— Същински сатана!

Поаро кимна:

— Права сте. Хладнокръвна и жестока жена. А аз, аз бях в голямо затруднение. Беше ли Линда виновна само за детинското изпробване в магьосничеството или омразата й я беше тласнала още по-далеч — към действителното престъпление? Опитах се да я накарам да признае пред мен. Не помогна. В онзи момент бях несигурен. Началникът на полицията беше склонен да приеме обяснението с контрабандата на наркотици. Не можех да оставя нещата дотук. Още веднъж много внимателно разгледах фактите. Разбирате ли, имах парченца от картинна мозайка, изолирани случки — обикновени факти. Всичко трябваше да се намести в завършена и хармонична рисунка. Там бяха ножиците, намерени на брега, шишенце, изхвърлено през прозореца, използвана вана, в която никой не признаваше да се е къпал — всички тези абсолютно безобидни сами по себе си случки придобиха значимост поради факта, че никой не признаваше да ги е извършил. Следователно те трябваше да са от значение. Нито една от тях не отговаряше нито на хипотезата за капитан Маршъл, нито на тази за Линда, нито за тази, че някаква наркотрафикантска банда е виновна. И въпреки това те трябваше да имат значение. Върнах се пак към първото си решение — онова, че Патрик Редфън е извършил убийството. Имаше ли нещо в подкрепа на това? Да, фактът, че от сметката на Арлин липсваше голяма сума пари. Кой беше получил тези пари? Патрик Редфън, разбира се. Тя беше от жените, които един мъж лесно може да измами… но изобщо не беше от типа жени, които могат да бъдат изнудвани. Беше прекалено прозрачна, не можеше да запази нищо в тайна. Историята с изнудването никога не ми е изглеждала правдоподобна. И въпреки това имаше един подслушан разговор — да, но подслушан от кого? От съпругата на Патрик Редфън. Това беше нейна история, неподкрепена от никакви други външни свидетелски показания. Защо ли беше измислена? Отговорът ме осени като светкавица. За да обясни изчезването на парите от сметката на Арлин!

Патрик и Кристин Редфън. Двамата бяха съучастници. Кристин нямаше физическата сила да я удуши, нито психическата нагласа. Не, Патрик Редфън го беше извършил — но това беше невъзможно! Всяка негова минута имаше своето обяснение до намирането на тялото.

Тяло — думата раздвижи нещо в ума ми — тела, лежащи на пясъка. Всички еднакви. Патрик Редфън и Емили Брюстър бяха стигнали в залива и бяха видели там да лежи тяло. Тяло… ами ако това не е било тялото на Арлин… а на някой друг? Лицето е било скрито от голямата китайска шапка.

Но имаше само едно мъртво тяло — това на Арлин. Тогава би ли могло да бъде… живо тяло… някой, който се преструва на мъртъв? Би ли могла да бъде самата Арлин, подтикната от Патрик да изиграе някаква шега? Не, твърде рисковано. Живо тяло — чие? Имаше ли някоя жена, която би помогнала на Патрик? Разбира се, съпругата му. Но тя беше белокожо нежно създание. Ах, да, но тен може да се получи, като се намаже с нещо от някое шишенце. Шише! Имах едно върху моите парчета от картинна мозайка. Да, и след това, разбира се, къпане във ваната — за да се отмият издайническите петна, преди да отиде да играе тенис. А ножицата? Защо ли — за да нареже тази шапка, едно неудобно за носене нещо, от което е трябвало да се отърве, а в бързината ножицата била оставена — единственото, което двамата убийци забравили.