Агата Кристи - Зло под слънцето

Неотдавна Арлин се беше сдобила с доста голяма сума, оставена й от възстар обожател, който не е имал време да се отегчи от нея. Тя е от жените, на които неизбежно един или друг мъж отнема парите с измама. Госпожица Брюстър спомена за някакъв млад мъж, който бил „разорен“ от Арлин, но едно негово писмо, намерено в стаята й, макар че изразяваше желание (което не е струвало нищо) да я покрие с бижута, фактически потвърждаваше получаването на чек от нея, с помощта на който той се надяваше да избегне съдебно преследване. Ясен случай на млад прахосник, живееш на нейния гръб. Не се съмнявам, че за Патрик Редфън е било лесно да я склони от време на време да му дава на ръка големи суми за „инвестиции“. Вероятно й е замаял главата с истории за големи възможности — как ще натрупа богатство за нея и за себе си. Беззащитните жени, живеещи сами, са лесна жертва за такива мъже, които обикновено се измъкват безнаказано с плячката. Ако обаче тя има съпруг или брат, или баща, нещата могат да вземат неприятен обрат за измамника. Щом капитан Маршъл откриел какво се е случило с богатството на жена му, Патрик Редфън можел да очаква набързо да се справят с него.

Това обаче не го тревожело, тъй като мислел да се освободи от нея без много шум, когато сметнел за необходимо… насърчаван от това, че веднъж вече се отървал безнаказано при едно убийство — убийството на млада жена, за която се оженил под името Коригън и която накарал да застрахова живота си за голяма сума.

В своите планове той бил подпомаган и подстрекаван от жената, която тук минаваше за негова съпруга и към която той бил искрено привързан. Млада жена, съвсем различна от неговите жертви — хладнокръвна, спокойна, безстрастна, но безкрайно предана и актриса с нелоши способности. От момента на пристигането си тук Кристин Редфън играе роля — ролята на „бедната малка съпруга“, крехка, безпомощна, по-скоро интелигентна, отколкото атлетична. Обърнете внимание как подчертаваше „слабостите“. Склонността й да се покрива с мехури от слънцето; прилошаването при височини — разказите за това как се била заклещила в катедралата в Милано и други такива. Подчертаване на нейната крехкост и деликатност — почти всички говореха за нея като за малката съпруга. В действителност тя беше висока колкото Арлин Маршъл, но с много малки длани и стъпала. Говореше за себе си като за бивша учителка, като с това подчертаваше впечатлението за начетеност и липса на спортни заложби. Всъщност съвсем вярно е, че е работила в училище, но длъжността, която е заемала там, е била на треньорка по спортни игри и е била изключително дейна млада жена, която може да се катери като котка и да тича като атлет.

Самото престъпление е било съвършено планирано и е бил избран най-подходящият момент. Било е, както споменах преди, изключително добре замислено. Моментът е бил гениално избран.

Най-напред имаше няколко предварителни сцени — едната изиграна във вдлъбнатините на скалистата тераса, когато те знаеха, че аз съм в съседната ниша — един традиционен разговор от типа „ревнива съпруга“ между нея и Патрик. По-късно тя изигра същата роля в една сцена пред мен. Спомням си, че тогава имах смътното усещане, че съм чел в някаква книга всичко това. Не изглеждаше истинско. Защото, разбира се, не беше. После дойде денят на престъплението. Беше чудесен ден — нещо съществено. Първото действие на Редфън е било да се измъкне съвсем рано — през балконската врата, която е отключил отвътре (ако са я намерили отворена, щели да си помислят, че някой е отишъл да се къпе рано в морето). Под плажната си хавлия е криел зелена китайска шапка, копие на онази, която Арлин имаше навик да носи. Промъкнал се е през острова надолу по стълбата и я поставил на определено място зад някакви скали. Първа част.

Предишната вечер той си е уговорил среща с Арлин. Били са много предпазливи, когато са се срещали, защото тя малко се е страхувала от съпруга си. Съгласила се е да отиде в Залива на елфите рано. Сутрин никой не ходи там. Редфън е трябвало да я настигне, щом му се удаде възможност да се измъкне незабелязано. Ако чуела някой да се спуска по стълбата или се появяла лодка, тя трябвало да се промъкне в Пещерата на елфите, чиято тайна той й бил открил, и да чака там, докато брегът стане чист. Втора част.

Междувременно Кристин отишла в стаята на Линда по време, когато според нейната преценка момичето трябвало да е излязло за своето сутрешно къпане в морето. Тогава тя вероятно е преместила стрелките на часовника на Линда, поставяйки ги с двайсет минути напред. Съществувал е, разбира се, рискът, че Линда може и да забележи, че часовникът й не е верен, но това не е било чак толкова важно. Истинското алиби на Кристин е бил размерът на дланите й, което прави извършването на убийството физически невъзможно за нея. Въпреки това едно допълнително алиби било желателно. Тогава в стаята на Линда тя забелязала книгата за магьосничеството и магиите, отворена на определена страница. Прочела я и когато Линда влязла и изпуснала пакета със свещите, осъзнала какво е намислила девойката. Това й е дало някои нови идеи. Първоначалният замисъл на двамата виновни е бил да хвърлят по някакъв начин подозрението върху Кенет Маршъл — оттам и отмъкнатата лула, парченце от която е трябвало да бъде поставено в залива под стълбата.