Агата Кристи - Зло под слънцето

Съществувала ли е вероятност да е имало нещо повече, освен желанието? Могла ли е Линда Маршъл в действителност да убие мащехата си?

На пръв поглед изглеждаше, сякаш тя има идеално алиби — но в действителност, както току-що изтъкнах, показанията за часа са били осигурени от самата Линда. Тя лесно би могла да заяви, че часът е бил с петнайсет минути по-късно отколкото е бил фактически.

Напълно възможно е било, щом госпожа Редфън е тръгнала от плажа, Линда да я е последвала до високото и после да се е втурнала към стълбата през доста стесняващата там част на острова, да е слязла бързо, да е пресрещнала там мащехата си, да я е удушила и да се е върнала нагоре по стълбата, преди да се появи лодката с госпожица Брюстър и Патрик Редфън. Могла е тогава да се върне в Залива на чайките, да се изкъпе в морето и спокойно да се върне в хотела. Но това изисква две неща. Трябва със сигурност да е знаела, че Арлин Маршъл ще бъде в Залива на елфите, и трябва да е имала физически данни да извърши това. Е, първото е било напълно възможно — ако Линда Маршъл е написала бележка на Арлин от нечие друго име. Що се отнася до второто — Линда има много големи и силни длани. Големи като на мъж ръце. Що се отнася до силата, тя е във възрастта, когато човек е склонен към психическа неустойчивост. Умопомрачението често се придружава от необикновена сила. Има и още едно, дребно нещо. Майката на Линда е била обвинена и съдена за убийство.

Кенет Маршъл вдигна глава. Гневно възрази:

— А също така беше и оправдана.

— Оправдана беше — съгласи се Поаро.

Маршъл каза:

— И ето какво ще ви кажа, мосю Поаро. Рут — съпругата ми — беше невинна. Това зная със съвършена и абсолютна сигурност. В интимните отношения в живота ни не може да ме е мамила. Тя беше невинна жертва на обстоятелствата. — Той замълча. — И не вярвам, че Линда е убила Арлин. Това е нелепо… абсурдно!

Поаро попита:

— Тогава вярвате ли, че писмото е подправено?

Маршъл протегна ръка и Уестън му го подаде.

Маршъл го разгледа внимателно. После поклати глава.

— Не — отвърна той неохотно. — Линда е написала това.

Поаро каза:

— Тогава, щом тя го е написала, има само две обяснения. Или го е написала в пълно съзнание, знаейки, че е убийца, или… или, да речем… го е написала умишлено, за да предпази някой друг, някой, за когото се е страхувала, че е заподозрян.

— Имате предвид мен?

— Възможно е, нали така?

Маршъл поразмисли миг-два, после каза тихо:

— Не, тази мисъл е абсурдна. Линда може би е схванала, че първоначално към мен се отнасяха с подозрение. Но след това разбра, че с това е приключено — че в полицията приеха алибито ми и насочиха вниманието си другаде.

Поаро отбеляза:

— А да предположим, че това е било не толкова мисълта, че вие сте заподозрян, а убеденост, че сте виновен?

Маршъл се втренчи в него и се изсмя.

— Това е абсурдно.

Детективът продължи:

— Чудя се. Съществуват, както знаете, няколко възможности за смъртта на съпругата ви. Съществува теорията, че е била изнудвана, че онази сутрин е отишла да се срещне с изнудвача и че изнудвачът я е убил. Съществува и теорията, че Заливът на елфите и пещерата са били използвани за внасяне на наркотици и че тя е била убита, защото случайно е научила нещо за това. Има и трета възможност — че е била убита от набожен маниак. А има и четвърта възможност — вие сте очаквали да получите доста пари след смъртта на жена си, нали, капитан Маршъл?

— Току-що ви казах…

— Да, да… съгласен съм, че е невъзможно вие да сте убили жена си — ако сте действали сам. Но да предположим, че някой ви е помагал?

— Какво, по дяволите, искате да кажете?

Най-после кроткият човек беше разгневен. Той почти стана от стола си. Гласът му беше заплашителен. Очите му светеха безмилостно и гневно.

Поаро отговори:

— Искам да кажа, че това не е престъпление, което е извършено от един човек. Замесени са двама. Съвсем вярно е, че не бихте могли да напишете онова писмо и в същото време да сте отишли до залива… но бихте имали време да нахвърлите стенографски писмото и някой друг да го е напечатал в стаята ви, докато не сте били там, а сте изпълнявали смъртоносната си мисия.

Еркюл Поаро погледна към Розамънд Данли:

— Госпожица Данли твърди, че в единайсет без десет е напуснала Слънчевата тераса и ви е видяла да пишете в стаята си. Но точно по това време господин Гарднър отиде до хотела, за да донесе на жена си кълбо прежда. Той не е срещнал, нито е видял госпожица Данли. Това е доста странно. Като че ли тя изобщо не е напускала Слънчевата тераса или е тръгнала от там много по-рано и е била в стаята ви, тракайки прилежно на машината. Още нещо, вие заявихте, че когато госпожица Данли надникнала в стаята ви в единайсет без петнайсет, вие сте я видели в огледалото. Но в деня на убийството машината и книжата ви бяха на писалището в ъгъла на стаята, докато огледалото беше между прозорците. Значи това твърдение е било лъжа. По-късно преместихте машината си на масата под огледалото, за да подкрепите своята история — но беше твърде късно. Аз бях наясно, че вие с госпожица Данли ме излъгахте.