Агата Кристи - Зло под слънцето

Той се изправи, изтръсквайки водата от себе си, и вдигна весело ръка за поздрав към жена си.

Тя му махна в отговор и извика:

— Ела тук горе, Пат.

— Идвам.

Той направи няколко крачки по плажа, за да си прибере кърпата, която беше оставил там.

Точно тогава една жена мина покрай тях.

Пристигането й беше като истинско появяване на сцената.

На всичко отгоре вървеше така, сякаш съзнаваше това. Не беше смутена. Изглежда, беше свикнала с неизбежното въздействие, което появата й предизвикваше.

Беше висока и стройна. Носеше семпла бяла плажна рокля без гръб и всеки сантиметър от откритото й тяло имаше красив равномерен бронзов тен. Беше като статуя. Разкошната й коса в пламтящо червено-кафяво, падаше на тежки къдрици. Лицето й имаше онази острота, която се забелязва, щом дойдат и отминат трийсетте, но цялостното й излъчване беше младежко — на изключителна и победоносна жизненост. Лицето й притежаваше някаква порцеланова неподвижност, а тъмносините й очи бяха леко дръпнати нагоре. На главата си носеше фантастична китайска шапка от нефритенозелен картон.

В нея имаше нещо, което правеше всяка жена на плажа да изглежда повехнала и безлична. И със същата неизбежност погледът на всеки присъстващ мъж беше привлечен и прикован в нея.

Очите на Еркюл Поаро се разшириха, мустаците му потрепнаха одобрително, майор Бари се надигна и изпъкналите му очи още повече изскочиха от вълнение; вдясно от Поаро преподобният Стивън Лейн пое дълбоко дъх и тялото му застина.

Майор Бари каза с дрезгав шепот:

— Арлин Стюърт (ето коя беше тя, преди да се омъжи за Маршъл) — гледах я в „Преходност“, преди да изостави театъра. Заслужава си да се види, а?

Кристин Редфън изрече с леден тон:

— Красива е — да. Струва ми се, че по-скоро прилича на звяр.

Емили Брюстър каза рязко:

— Точно сега говорехте за злото, мосю Поаро. За мен тази жена е олицетворение на злото. Тъмна личност. Случайно зная доста за нея.

Унесен в спомени, майор Бари заговори:

— Спомням си една девойка там, в Смила. Тя също беше червенокоса. Жената на един офицер от по-нисък ранг. Нима тя не настрои всички един против друг. Точно това направи. Мъжете полудяха по нея! Всички жени, естествено, биха искали да й избодат очите, наруши спокойствието на не един дом. — Подсмихна се. — Съпругът беше приятен, тих човек. Боготвореше земята под краката й. Не забелязваше никога нищо или се преструваше, че не забелязва.

Стивън Лейн каза с приглушен, но напрегнат глас:

— Подобни жени са заплаха… заплаха за…

Той спря.

Арлин Стюърт беше стигнала до водата. Двама младежи, почти момчета, скочиха и се устремиха към нея. Тя стоеше и им се усмихваше.

Погледът й се плъзна покрай тях към Патрик Редфън, който вървеше по брега.

„Все едно, че наблюдаваш стрелката на компас“ — помисли си Еркюл Поаро. Патрик Редфън се отклони от пътя си. Стрелката, каквото и да прави, трябва да се подчини на природния закон и да се завърти на север. Краката на Патрик Редфън го заведоха при Арлин Стюърт.

Тя стоеше и му се усмихваше. После тръгна бавно покрай вълните. Патрик Редфън я последва. Тя легна до една скала. Редфън се отпусна на едрия пясък до нея.

Кристин Редфън стана и влезе в хотела.

След като тя си тръгна, настъпи неловко мълчание.

Тогава Емили Брюстър се обади:

— Доста неприятно. Тя е толкова сладка. Женени са едва от една-две години.

— Мацето, за което говорих — рече майор Бари, — онова в Смила. Тя разтури няколко наистина щастливи бракове. Жалко, нали?

— Има една категория жени — каза госпожица Брюстър, — които обичат да разбиват семейства. — След минута-две добави: — Патрик Редфън е глупак!

Еркюл Поаро мълчеше. Беше вперил поглед в плажа, но не поглеждаше към Патрик Редфън и Арлин Стюърт.

Емили Брюстър каза:

— Е, по-добре да се залавям с гребането.

Тя ги остави.

С леко любопитство майор Бари обърна към Поаро очите си с цвят на цариградско грозде.

— Е, Поаро — рече той, — за какво мислите? Не отронихте нито дума. Какво мислите за сирената? Страхотна?

Поаро отвърна:

— C’est possible 5 5 Възможно е (фр.). — Б. пр. .

— Хайде, хайде, стари мошенико, зная, че сте французин!

Поаро заяви студено:

— Не съм французин.

— Слушайте, не ми казвайте, че не разбирате от хубави жени! Какво мислите за нея, а?

— Не е млада — отвърна детективът.

— Какво значение има това? Една жена е на толкова години, на колкото изглежда! А тя изглежда съвсем добре.