Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Толкова е трудно да се говори с адвокати. Те никога не казват нищо направа. Тревожа се обаче най-много от обвинението в убийство. О, мистър Поаро, убедена съм, че Франк не може да е убил мистър Морли. Искам да кажа, че той наистина нямаше никаква причина.

— Но е истина — каза Поаро, — че когато е дошъл онази сутрин, той все още не е бил назначен на никаква работа?

— Но аз наистина не разбирам каква е разликата, мосю Поаро. Все едно е дали е получил работата сутринта или следобеда.

Поаро каза:

— Но неговата версия беше, че е дошъл да ви разкаже как му е провървяло. А сега излиза, че не е било така. Тогава защо е дошъл?

— О, мосю Поаро, бедният Франк беше много обезсърчен, а пък и, право да ви кажа, предполагам, че е бил и малко пийнал. Клетият Франк е доста лабилен… алкохолът го е размекнал и му се е приискало… приискало му се е да се скара с някого и е дошъл на улица Куин Шарлот, за да си го изкара на мистър Морли, защото, разбирате ли, Франк е изключително чувствителен и неодобрението на мистър Морли ужасно го наскърбяваше и той казваше, че му трови душата.

— Значи той е възнамерявал да му направи скандал в работно време?

— Ами… да… предполагам, че такова е било намерението му. Разбира се, Франк не е трябвало да си мисли подобни неща.

Еркюл Поаро се вгледа замислено в уплашената русокоса млада жена пред него и каза:

— Знаехте ли, че Франк Картър притежава пистолет… или чифт пистолети?

— О, не, мосю Поаро, кълна се, че не. А и въобще не вярвам, че това е истина.

Поаро бавно и объркано поклати глава.

— О, мосю Поаро, помогнете ми! Само ако можех да почувствам, че вие сте на наша страна…

Поаро каза:

— Аз не заставам на ничия страна. Аз съм единствено на страната на истината!

След като се освободи от момичето, Поаро позвъни в Скотланд Ярд. Джап все още не беше се върнал, но сержант Бедоус бе услужлив и му даде нужната информация.

Полицията все още не бе открила никакви доказателства в подкрепа на предположението, че Франк Картър е притежавал пистолет преди покушението в Ексшъм.

Поаро замислено остави слушалката. Това бе точка в полза на Картър. Но засега единствена.

Освен това научи от Бедоус няколко нови подробности за изявлението на Франк Картър по повод назначаването му като градинар в Ексшъм. Той се придържаше към версията, че това е работа на Сикрет Сървис. Те му дали пари в предплата и няколко удостоверения за градинарските му способности, като му казали да кандидатства за работа при главния градинар, мистър Мак Алистър.

Бил инструктиран да подслушва разговорите на другите градинари и да ги проверява за „червени“ уклони, като самият той трябвало да се преструва на малко „червен“. Срещал се и получавал инструкции от някаква жена, която му казала, че е известна като Q. H. 56 и че той й е препоръчан като стабилен антикомунист. Винаги се срещала с него в полумрак и не смятал, че ще може да я разпознае отново. Била червенокоса дама, с много грим.

Поаро изпъшка. Изглежда стилът на Филипс Опенхайм се възраждаше.

Изкушаваше се да се консултира по въпроса с мистър Барнс.

Според мистър Барнс такива неща се случваха.

Последната поща му донесе нещо, което го смути още повече.

Беше евтин пощенски плик, надписан с безформен почерк и облепен с марка от Хартфърдшир.

Поаро го отвори и прочете:

Уважаеми сър,

Надявам се да ми простите, че ви безпокоя, но съм много притеснена и не зная какво да правя. Не искам да се забърквам с полицията по никакъв начин. Знам, че може би трябваше по-рано да разкажа това, което знам, но като казаха, че господарят сам се е застрелял, помислих, че всичко е наред, пък и не исках да въвличам в беда приятеля на мис Невил и не съм си помислила нито за миг, че го е направил, но сега научих, че са го прибрали загдето е стрелял по някакъв джентълмен в провинцията и си помислих, че той може би не е с всичкия си и трябва да кажа, но реших да пиша на вас, защото сте приятел на господарката и изрично ме попитахте онзи ден дали няма нещо и, разбира се, сега ми се иска да ви бях казала още тогава. Но се надявам да не се налага да се забърква полицията, защото това не ми харесва, а и майка ми не би го одобрила. Тя винаги е била много взискателна.

С уважение,

Поаро промълви:

— През цялото време бях сигурен, че е замесен някакъв мъж, само че явно съм бил заложил на друг, това е то.