Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Еркюл Поаро слушаше. Както би казал Джап, Мабел Сейнсбъри Сийл беше истинска личност. Беше живяла в Калкута, преподавала дикция и работила сред местното население. Бе уважавана, доброжелателна, може би малко суетна и глуповата, но, както още се казва, жена със златно сърце.

А гласът на мисис Адамс продължаваше:

— Тя беше толкова искрена във всичко, мосю Поаро. А намираше хората толкова апатични, толкова хладни. Трудно бе да получиш помощ от някого — и ставаше все по-трудно с този нарастващ данък общ доход, с поскъпването на живота и всичко останало. Тя веднъж ми каза: „Като знам какво може да се направи с парите, Алис, какви прекрасни добрини можеш да извършиш с тях, наистина понякога ми се струва, че бих извършила престъпление, за да ги получа“. Това показва колко чувствителна бе тя, нали, мосю Поаро?

— Тя е казала това, така ли? — замислено попита Поаро.

Той се поинтересува кога точно мис Сейнсбъри Сийл е направила това изявление и научи, че е било преди около три месеца.

Той излезе от къщата и си тръгна, потънал в мисли. Преценяваше характера на Мабел Сейнсбъри Сийл.

Чудесна жена… искрена и добра… уважавана и благопристойна. Точно този тип хора, сред които, според мистър Барнс, можеше да бъде открит потенциален престъпник.

Тя беше пътувала на връщане от Индия в един и същ кораб с мистър Амбериотис. Имаше основание да се вярва, че бе обядвала с него в Савой. След пристигането си беше потърсила запознанство с мистър Алистър Блънт, претендирайки да е близка на съпругата му.

На два пъти бе посетила жилището на Кинг Леополд, където впоследствие бе намерен труп, облечен в нейните дрехи и с нейната чанта, за да може лесно да бъде разпознат.

Всичко като че ли бе твърде лесно!

Беше напуснала хотел Гленгъри Корт внезапно, след разговор с полицията.

Можеше ли теорията, която Еркюл Поаро смяташе за вярна, да обясни всички тези факти?

Той бе уверен в положителния отговор на този въпрос.

Такива размисли занимаваха Еркюл Поаро по пътя му за дома, докато стигна до Риджънтс Парк. Той реши да прекоси част от парка, преди да вземе такси. От опит знаеше точния момент, в който елегантните му лачени обувки щяха болезнено да стегнат краката му.

Беше прекрасен летен ден и Поаро погледна със снизхождение на ухажванията между множеството детски бавачки и техните възлюбени, които се кикотеха и смееха, докато бузестите им повереници се възползваха от невниманието на възпитателките си.

Кучетата лаеха и лудуваха.

Малките момчета пускаха лодки.

И почти под всяко дърво седеше по една влюбена двойка…

„Ех, младост, младост“ — промълви Поаро, приятно развълнуван от гледката.

Тези малки лондончани наистина бяха много шик. Те наперено носеха пъстрите си дрехи.

И все пак, според него, фигурите им бяха за оплакване. Къде бяха пищните извивки, чувствените линии, които някога радваха окото на ценителя?

Какви жени помнеше Еркюл Поаро… Особено една от тях, такова великолепно създание, райска птица, Венера…

Имаше ли измежду всички тези съвременни женички поне една, която да може да се сравнява с графиня Вера Россакоф? Потомствената руска аристократка, аристократка до мозъка на костите си. И същевременно, спомни си той, съвършен крадец… Един от тези природни гении…

Поаро с мъчителна въздишка се откъсна от бляскавия обект на мечтите си.

Той забеляза, че не само малките бавачки приемаха ухажвания под клоните на Риджънтс Парк.

Там, под някаква липа, се бе прислонила една двойка — модерно облечено момиче и младеж, който все повече приближаваше главата си към нейната с пламенна настойчивост.

Човек не бива да се предава така лесно! Надяваше се, че момичето знае това. Удоволствието от преследването трябва да продължава колкото е възможно по-дълго…

Без да сваля от тях благосклонния си поглед, той внезапно се изплаши от близостта на тези две фигури.

Значи Джейн Оливера е дошла в Риджънтс Парк, за да се срещне със своя млад американки революционер?

Изведнъж лицето на Поаро стана тъжно и доста сурово.

След съвсем кратко колебание, той прекоси тревата, която го отделяше от тях. Сваляйки шапката си с елегантен жест, той рече:

— Bonjour, mademoiselle .

Стори му се, че на Джейн Оливера не й беше чак толкова противно да го види.

Затова пък Хауърд Рейкс не бе никак очарован.

Той изръмжа:

— О, това сте пак вие!

— Добър ден, мосю Поаро — каза Джейн. — Винаги ли се появявате така неочаквано?