Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Човек не може да се отърве от него — каза Рейкс и хвърли на Поаро поглед, от който осезаемо лъхаше студенина.

— Надявам се, че не ви досаждам? — обезпокоено • попита Поаро.

Джейн Оливера учтиво отвърна:

— Съвсем не.

Хауърд Рейкс замълча.

— Приятно местенце сте си намерили — каза Поаро.

— Беше — рече Рейкс.

Джейн се намеси:

— Млъкни, Хауърд. Трябва да се научиш на повече любезност!

Хауърд Рейкс изсумтя и каза:

— За какъв дявол ми е притрябвала?

— Ще видиш, че само ще ти е от полза — обясни Джейн. — Самата аз нямам много добри обноски, но това не е от толкова голямо значение. Аз съм богата, умерено красива и се радвам на влиятелни приятели — и нямам нито един от онези недъзи, за които днес така свободно се говори и пише. Мога да мина и без добри обноски.

Рейкс каза:

— Не съм в настроение за беседи, Джейн. Аз тръгвам.

Той стана, кимна отсечено на Поаро и се отдалечи с широки крачки.

Джейн Оливера погледна след него, подпряла с ръка брадичката си.

Поаро рече с въздишка:

— Уви, потвърди се поговорката. При ухажване трима са много.

Джейн каза:

— Ухажване? Що за дума?

— О, но това е точната дума, нали? За млад мъж, който обръща внимание на млада дама, преди да поиска ръката? Ухажване — нали така казват хората?

— Изглежда хората, с които общувате, казват смешни неща.

Поаро тихо изтананика:

— Тринайсет, четиринайсет, моми се ухажват. Виждате ли — всички наоколо го правят.

Джейн остро каза:

— Да… А аз сигурно съм една от многото…

Тя рязко се обърна към Поаро:

— Искам да ви се извиня. Онзи ден сгреших. Мислех, че сте се промъкнали в Ексшъм, за да шпионирате Хауърд. Чичо Алистър ми обясни, че той е настоял да дойдете, защото искал да изясни онази работа с изчезналата жена… Сейнсбъри Сийл. Така е, нали?

— Абсолютно.

— Съжалявам за това, което ви наговорих онази вечер. Но, знаете ли, наистина изглеждаше така, искам да кажа… изглеждаше сякаш вие просто преследвате Хауърд и ни шпионирате.

— Дори и да беше така, мадмоазел, аз бях непосредствен свидетел на факта, че мистър Рейкс храбро спаси живота на чичо ви, като скочи върху неговия атентатор и му попречи да стреля повторно.

— Нещата звучат странно от устата ви, мосю Поаро. Никога не мога да разбера дали говорите сериозно или не.

Поаро мрачно каза:

— В момента говоря напълно сериозно, мис Оливера.

Гласът на Джейн леко потрепери:

— Защо ме гледате така? Сякаш… сякаш ме съжалявате за нещо?

— Може би защото съжалявам за нещата, които скоро ще бъда принуден да направя, мадмоазел…

— Ами тогава… не ги правете!

— Уви, мадмоазел, налага се…

Тя се вгледа в него за минута, а после каза:

— Открихте ли… тази жена?

Поаро отговори:

— Нека да кажем, че знам къде се намира.

— Мъртва ли е?

— Не съм казвал подобно нещо.

— Значи е жива.

— Не съм казвал и това.

Джейн го погледна ядосано и възкликна:

— Е, тя все пак е или едното или другото, нали?

— Всъщност нещата не са толкова прости.

— Според мен вие просто обичате да усложнявате нещата!

— И друг път са ми го казвали — призна Еркюл Поаро.

Джейн потръпна и каза:

— Не е ли забавно? Такъв приятен топъл ден, а на мен внезапно ми стана студено…

— Може би е по-добре да се раздвижите, мадмоазел.

Джейн се изправи на крака. За миг тя прояви някаква нерешителност, но после рязко каза:

— Хауърд иска да се оженим. Веднага. Без никой да знае. Твърди… Твърди, че това е единственият начин да го направя… твърди, че аз съм слаба… — Тя избухна в сълзи, после с изненадваща сила сграбчи ръката на Поаро. — Какво да направя, мосю Поаро?

— Защо питате за съвет мен? Има хора, които са ви по-близки!

— Майка ми? Тя ще се разпищи още при първата думичка! Чичо Алистър? Той ще бъде предпазлив и отегчителен — Имаш достатъчно време, скъпа. Нали знаеш, трябва да бъдеш съвсем сигурна. Малко странна птица е този твой приятел. Няма смисъл да се насилват нещата…

— А вашите приятели?

— Аз нямам приятели. Само една глупава компания, с която пия, танцувам и си говоря глупости! Хауърд е единственият истински човек, когото съм срещала до сега.

— И все пак защо питате мен, мис Оливера?

Джейн отвърна:

— Защото имате странно изражение на лицето — сякаш съжалявате за нещо… сякаш знаете нещо, което… наближава…

Тя замлъкна.

— Е? — настоя тя отново. — Какво ще кажете?

Еркюл Поаро бавно поклати глава.