Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Когато Поаро се прибра вкъщи, Джордж го уведоми:

— Тук е старши инспектор Джап, сър.

Джап печално се усмихна при влизането на Поаро.

— Ето ме пак тук, стари приятелю. Дошъл съм, за да ви попитам: Да не сте вълшебник? Как го постигате? Как ви идват наум тези неща?

— И какво ще рече всичко то… Но, пардон, ще пожелаете ли нещо освежително? Сироп? Или може би едно уиски?

— Да бъде уиски.

Няколко минути по-късно той вдигна чашата си с думите:

— Наздраве за Еркюл Поаро, който винаги е прав!

— О, не, mon ami .

— Имахме си хубаво самоубийство. Поаро обаче казва, че е убийство… настоява да бъде убийство… и, дявол да го вземе, оказва се убийство!

— Аха! Значи най-после се съгласихте?

— Е, не може да се каже, че съм твърдоглав като магаре. Не мога да ритам срещу доказателствата. Въпросът е, че преди това нямаше доказателство.

— А сега има ли?

— Да, и аз съм дошъл, за да призная смирено грешката си и да ви сервирам пикантната новина още топла.

— Цял съм в слух, добри ми Джап.

— Добре тогава. Слушайте. Пистолетът, с който Франк Картър се е опитал да убие Блънт в събота, е същият като този, който е прострелял Морли!

Поаро се втренчи в него.

— Но това е необичайно!

— Да, и облаците доста се сгъстяват за онзи господинчо Франк.

— Това не е достатъчно.

— Да, но стига, за да преразгледаме заключението за самоубийство. И двата пистолета са чуждестранна изработка, при това доста необикновена!

Еркюл Поаро се вгледа в него. Зениците на очите му бяха като лунни сърпове. Най-сетне той произнесе:

— Франк Картър? Не, категорично не!

Джап изпусна въздишка на нетърпение.

— Какво ви става, Поаро? Първо настоявате, че Морли не се е самоубил, а е бил убит. А след това, когато идвам и ви съобщавам, че сме склонни да приемем вашата хипотеза, вие се назлъндисвате и пак сте недоволен?

— Наистина ли смятате, че Франк Картър е убил Морли?

— Съвпада. Картър е имал зъб на Морли — това го знаехме още отначало. Онази сутрин е отишъл на улица Куин Шарлот, а след това се е престорил, че е бил там, за да се похвали пред момичето си, че е получил работа — но ние установихме, че тогава той все още не е имал работата.

Получил я е по-късно през деня. Сега той го признава. Така че това е лъжа номер едно. Той не може да каже къде е бил от дванадесет без двадесет и пет насетне. Твърди, че се разхождал по Марилбоун Роуд, но първото, което може да докаже, е, че е пил една чаша в кръчмата към един и пет. И барманът казва, че просто не бил на себе си — ръцете му треперели, а лицето било бяло като тебешир!

Еркюл Поаро въздъхна и поклати глава. Той продума: — Това не се вписва в представите ми.

— И какви са тези ваши представи?

— Това, което ми казахте, е много тъжно. Наистина много тъжно. Защото, виждате ли, ако се окаже, че сте прав…

Вратата леко се отвори и Джордж почтително измърмори:

— Извинете сър, но…

Той не можа да продължи. Мис Гладис Невил го избута встрани и просто нахлу в стаята. Беше разплакана.

— О, мосю Поаро…

— Е, аз ще тръгвам — бързо каза Джап.

Той стремително излезе.

Гладис Невил простреля гърба му с един жлъчен поглед.

— Този човек… този ужасен инспектор от Скотланд Ярд… той е начело на цялото разследване срещу бедния Франк.

— Стига, стига, не трябва да се вълнувате.

— Но това е самата истина. Първо лъжат, че се опитал да убие онзи мистър Блънт, и не стига това, ами го обвиняват и в убийство на бедния мистър Морли.

Еркюл Поаро се покашля и каза:

— Вижте, аз бях там, в Ексшъм, когато се стреля по мистър Блънт.

Употребявайки местоименията малко объркано, Гладис Невил каза:

— Но дори и Франк да е… да е направил такова глупаво нещо… пък и нали той е една от онези важни клечки дето им маршируват със знамена, а те махат глупаво с ръка, и естествено, жена му на мистър Блънт беше еврейка със скандална слава, а разни хора обработват такива нещастни младежи… съвсем безобидни, като Франк, докато те повярват, че вършат нещо прекрасно и родолюбиво.

— Това ли казва в своя защита мистър Картър? — попита Еркюл Поаро.

— О, не. Франк просто се кълне, че не е правил нищо и никога досега не е виждал този пистолет. Аз, разбира се, не съм говорила с него — не биха ми позволили, — но му е назначен служебен защитник и той ми предаде какво е казал Франк, Франк просто твърди, че всичко е нагласено.

Поаро промърмори:

— А защитникът не е ли на мнение, че ще е по-добре, ако клиентът му измисли някоя по-правдоподобна история?