Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Ще ви кажа — просто нямам мнение за нея. Джорджина държеше прислужниците си изкъсо… и съвсем правилно. Момичето никога не ме е удостоявало дори с един поглед, което беше проява на лош вкус от нейна страна.

— Имам чувството — каза Еркюл Поаро, — че момичето знае нещо.

Той внимателно наблюдаваше мистър Райли. Последният се усмихна и поклати глава.

— Не ме питайте — рече той. — Не зная нищо за това. С нищо не мога да ви помогна.

Той вдигна билетите, които лежаха пред него, кимна с глава, усмихна се и си тръгна.

Поаро обясни на разочарования служител, че в края на краищата се е отказал от пътуването до скандинавските столици.

Поаро отново посети Хампстед. Мисис Адамс може би бе малко учудена от появата му. Макар че той, така да се каже, бе препоръчан от висш служител на Скотланд Ярд, това не й пречеше да го възприема като „чудат дребен чужденец“ и не го вземаше много на сериозно. Въпреки това тя изгаряше от желание да говори.

След първоначалното сензационно съобщение за самоличността на жертвата, разкритията на следствието бяха останали в сянка. Случай на сгрешена самоличност — тялото на мисис Чапмън било взето за тялото на мис Сейнсбъри Сийл и толкова. Това бе всичко, което научи обществеността, фактът, че вероятно мис Сейнсбъри Сийл е била последният човек, видял злощастната мисис Чапмън жива, не бе подчертан. В пресата нямаше и намек, че мис Сейнсбъри Сийл може би се издирва от полицията по обвинение в убийство.

Мисис Адамс бе научила с огромно облекчение, че трупът, намерен по такъв драматичен начин, не принадлежи на приятелката й. Изглежда и през ум не й минаваше, че може да възникне някакво подозрение срещу Мабел Сейнсбъри Сийл.

— Но това нейно изчезване е толкова странно. Сигурна съм, мосю Поаро, че трябва да е загуба на паметта.

Поаро се съгласи, че това е твърде вероятно — знаел много подобни случаи.

— Да… Спомням си за приятелката на една моя братовчедка. Имала много грижи и тревоги, които предизвикали… мисля, че го наричат амнезия.

Поаро изрази увереност, че терминът е наистина този.

Той замълча, а после попита мисис Адамс дали някога е чувала мис Сейнсбъри Сийл да споменава за мисис Чапмън.

Не, мисис Адамс не си спомняше приятелката й някога да е споменавала, за когото и да е с подобно име. Но все пак не можело да се очаква, че мис Сейнсбъри Сийл ще споменава за всички, с които се познава. Коя беше тази мисис Чапмън? Полицията има ли някаква представа кой може да я е убил?

— Това все още е загадка, мадам. — Поаро поклати глава, а след това попита дали мисис Адамс е препоръчала мистър Морли като зъболекар на мис Сейнсбъри Сийл.

Мисис Адамс отрече да го е правила. Самата тя ходела при мистър Френч, на Харли Стрийт, и ако Мабел я бе попитала за зъболекар, тя щяла да я изпрати именно при него.

Поаро допусна, че може би тази мисис Чапмън е препоръчала на мис Сейнсбъри Сийл да отиде при мистър Морли.

Мисис Адамс се съгласи, че това е възможно. От зъболекарския кабинет не знаеха ли?

Но Поаро вече бе задал този въпрос на мис Невил и мис Невил не знаеше или не си спомняше. Тя си спомни за мисис Чапмън, но не мислеше, че тя някога е споменавала за мис Сейнсбъри Сийл — името беше странно и тя би си го спомнила, ако го е чувала преди.

Поаро продължаваше с въпросите си.

Мисис Адамс познаваше мис Сейнсбъри Сийл от Индия, така ли? Мисис Адамс потвърди.

Знаеше ли мисис Адамс дали там мис Сейнсбъри Сийл се е срещала някога с мистър или мисис Блънт?

— О, мисля, че не, мосю Поаро. Имате предвид големия банкер, нали? Те бяха там за няколко години, живееха с Вицекраля, но ако Мабел ги беше срещнала някъде, тя непременно щеше да разкаже за това или поне да спомене нещо. Боя се — допълни с тънка усмивка мисис Адамс, — че хората винаги споменават за големците. По душа всички ние сме такива сноби.

— Значи тя никога не е споменавала за Блънт? Ами за мисис Блънт?

— Никога.

— А ако мисис Блънт е била нейна близка приятелка, вие със сигурност щяхте да знаете, така ли?

— О, да. Но не мисля, че тя е познавала такива личности. Приятелите на Мабел бяха все обикновени хорица — като нас.

— Не мога да се съглася с това, мадам — галантно каза Поаро.

Мисис Адамс продължи да говори за Мабел Сейнсбъри Сийл както човек говори за приятел, който наскоро е починал. Тя си спомни за всички добри дела на Мабел, за нейната доброта, за нейната неуморна работа в мисията, за нейната добросъвестност и жар.