Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— О! — Трябваше й повече от минута, за да си възвърне самообладанието. След това се обърна първо към Блънт: — Скъпи Алистър! Какъв ужас ! Слава Богу, че си оцелял. Но сигурно си преживял страхотен шок! Аз… аз самата се чувствам доста слаба. Питам се… дали не бих могла да пийна глътчица бренди?

Блънт бързо отвърна:

— Естествено. Да влезем вътре.

Тя пое ръката му и тежко се отпусна на нея.

Блънт погледна през рамо към Поаро и Хауърд Рейкс.

— Ще можете ли да доведете този приятел? — попита той. — Ще се обадим в полицията да го приберат.

Франк Картър отвори уста, но не можа да каже нито дума. Беше мъртвешки бледен и коленете му се подгънаха. Хауърд Рейкс го повлече недружелюбно.

— Хайде, тръгвай — каза му той.

Франк Картър промълви дрезгаво и неубедително:

— Не е вярно…

Хауърд Рейкс погледна към Поаро.

— Твърде сте мълчалив за детектив с големи претенции! Защо не вземете да се поразмърдате?

— Мисля, мистър Рейкс.

— Предполагам, че има за какво да мислите! Бих казал, че ще загубите работата си заради този случай! Това, че Алистър Блънт в момента е жив, далеч не е ваша заслуга.

— Това е второто ви подобно добро дело, нали, мистър Рейкс?

— Какво, по дяволите, имате предвид?

— Нима вчера не хванахте някакъв човек, който, според вас, е стрелял по Алистър Блънт и министър-председателя?

Хауърд Рейкс отвърна:

— Ами… да. Това, изглежда, ми става навик.

— Но има известна разлика — поясни Еркюл Поаро. — Човекът, когото сте заловили вчера, не е бил истинският автор на изстрела. Сгрешили сте.

Франк Картър навъсено се намеси:

— Той и сега греши.

— Ти млъквай — сопна му се Рейкс.

Еркюл Поаро си промърмори:

— Странно нещо…

Докато нагласяваше връзката си в точна симетрия, вече облечен за вечеря, Еркюл Поаро се намръщи срещу отражението си в огледалото.

Беше недоволен, но би се затруднил да обясни защо. Понеже, признаваше пред себе си той, случаят беше напълно ясен, Франк Картър наистина бе заловен на местопрестъплението.

Не можеше да се каже, че изпитваше някакво доверие или симпатия към Франк Картър. Той непредубедено си мислеше, че Картър беше точно това, което хората в Англия наричат „нехранимайко“. Той бе от онези противни млади грубияни, по които жените хлътват толкова силно, че отказват да съзрат лошото у тях, колкото и очевидно да е то.

А и цялата версия на Картър беше крайно неубедителна. Тази басня за агентите от Сикрет Сървис, които дошли и му предложили доходна работа — да бъде назначен за градинар и да докладва за разговорите и действията на другите градинари, просто не звучеше достоверно и лесно можеше да бъде опровергана.

Доста плоска измислица — нещо, което, според Поаро, можеше да измисли само човек като Картър.

Пък и нямаше нищо, което да се каже в полза на Картър. Той не можеше да предложи никакво обяснение, освен това, че някой друг е стрелял с пистолета. Повтаряше го неизменно. Всичко било инсценирано.

Не, нищо не можеше да се каже в защита на Картър, освен, може би, странното съвпадение, по волята, на което в два последователни дни Хауърд Рейкс присъстваше на моментите, когато куршумите прелитаха на косъм от Алистър Блънт.

Но това можеше да не означава нищо. Рейкс със сигурност не бе виновен за изстрела на Даунинг Стрийт. А присъствието му тук беше напълно оправдано — бе дошъл, за да е близо до своето момиче. Не, в неговата версия нямаше абсолютно нищо неправдоподобно.

Разбира се, всичко се беше обърнало в полза на Хауърд Рейкс. Когато някой току-що те е отървал от куршума, не можеш да го изгониш от дома си. Най-малкото, което можеш да сториш за него, е да му предложиш приятелството и гостоприемството си. Това очевидно не се нравеше на мисис Оливера, но дори и тя осъзна, че нищо не може да се направи.

Противният приятел на Джейн бе успял да си проправи път към нея и не възнамеряваше да отстъпва!

Вечерта Поаро го изучаваше с аналитичен поглед.

Младежът играеше ролята си доста умело. Не излагаше никакви подривни възгледи, заобикаляше политическите теми, разказваше забавни истории за пътувалия на автостоп и походи в диви места.

„Вече не прилича на вълк — мислеше си Поаро. — Сега си е навлякъл овча кожа. Но под нея? Чудя се…“

Същата вечер, когато Поаро се приготвяше да си ляга, на вратата се почука. Поаро извика:

Да. — В стаята влезе Хауърд Рейкс.

Изражението на Поаро го разсмя.

— Изненадан сте да ме видите ли? Цяла вечер ви държах под око. Не ми хареса видът ви. Бяхте някак си умислен.