Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

За първи път в този случай пред очите на Еркюл Поаро се откри правият път напред.

— Защото непокорството е също такъв грях, какъвто е магьосничеството, и упорството е също като идолопоклонничеството. Загдето ти отхвърли думата на Господа, то и Той те отхвърли, за да не бъдеш цар (над Израиля) 6 6 1 Царств. 15:23. — Б.пр. — на един дъх прочете свещеникът с разтреперан глас.

Като в просъница Поаро се изправи, за да възхвали Бога с Te Deum .

— Мистър Райли, нали?

Младият ирландец трепна при звука на този глас зад себе си.

Той се обърна.

До него, пред гишето на Корабната компания, стоеше дребен човечец с огромни мустаци и яйцевидна глава.

— Може би не си спомняте кой съм?

— Несправедлив сте към себе си, мосю Поаро. Вие не сте от хората, които се забравят лесно.

Той се обърна и заговори със служителя зад гишето, който го чакаше.

Гласът иззад лакътя му продума:

— Заминавате в задгранична ваканция ли?

— Не е ваканция. А вие, мосю Поаро? Надявам се, че не обръщате гръб на тази страна?

— Понякога — рече Поаро — се връщам за кратко в моята родина, Белгия.

— Аз заминавам по-далече — каза Райли. — В Америка. — А после добави: — И въобще не мисля да се връщам.

— Със съжаление научавам това, мистър Райли. Значи изоставяте практиката си на улица Куин Шарлот?

— Ако бяхте казали, че тя изоставя мен, щяхте да сте по-близо до истината.

— Така ли? Това е много тъжно.

— Но не ме притеснява. Като си помисля за неплатените дългове, които ще оставя зад себе си, се чувствам щастлив.

Той се усмихна приветливо.

— Аз не съм човек, който ще се застреля заради парични проблеми. Зарежи ги зад себе си, казвам аз, и започни отново. Имам квалификация, и то не лоша, ако мога да твърдя това сам.

Поаро промълви:

— Онзи ден се видях с мис Морли.

— Надали е било много приятно! Не познавам жена с по-кисела физиономия. Често съм се питал как ли би изглеждала, ако се напие — но никой никога няма да узнае това.

Поаро каза:

— Съгласен ли сте със заключението на предварителното следствие за смъртта на вашия партньор?

— Не — категорично отвърна Райли.

— Значи не смятате, че той е направил грешка с инжекцията?

Райли отвърна:

— Ако Морли е сложил на този грък количеството, което твърдят, той трябва или да е бил пиян, или просто е искал да го убие. А аз никога не съм виждал Морли да пие.

— Значи според вас го е направил умишлено?

— Не бих го заявил категорично. Това е много сериозно обвинение. Откровено казано, не ми се вярва.

— Трябва да има някакво обяснение.

— Наистина трябва да има… но аз все още не съм достигнал до него.

Поаро каза:

— Всъщност кога за последен път видяхте Морли жив?

— Чакайте да си помисля. Доста късно ми задавате този въпрос. Трябва да е било предната вечер — към седем без петнадесет.

— Не сте ли се срещали с него в самия ден на убийството? Райли поклати глава.

— Сигурен ли сте?

— О, не мога да се закълна. Но не си спомням…

— Не сте ли се качвали в кабинета му, примерно към единадесет и тридесет и пет, когато там е имало пациент?

— Тук сте прав. Качих се. Трябваше да го попитам нещо във връзка с едни инструменти, които щях да поръчвам. Очаквах да ми се обадят за тях. Но тъй като бях там само за минутка, това е убегнало от паметта ми. Тогава при него имаше пациент.

Поаро кимна и каза:

— Има още един въпрос, който винаги съм искал да ви задам, мистър Райли. Вашият пациент — мистър Рейкс — не е спазил уговорката и си е тръгнал. Какво правихте през този свободен половин час?

— Това, което винаги правя, когато имам свободно време — приготвих си едно питие. И, както ви казах, проведох един телефонен разговор и изтичах да видя Морли за секунда.

Поаро каза:

— Освен това, доколкото разбрах, вие не сте имали пациент от дванадесет и половина до един, след мистър Барне. Кога си тръгна той, между другото?

— О! Малко след дванадесет и половина.

— И какво направихте тогава?

— Същото както преди. Приготвих си още едно питие!

— И отново се качихте да видите Морли?

Мистър Райли се усмихна.

— Имате предвид дали не съм се качил, за да го застрелям? Вече отдавна ви казах, че не съм. Но за това имате единствено честната ми дума.

Поаро каза:

— Какво е вашето мнение за домашната прислужница Агнес?

Райли го погледна.

— Що за странен въпрос е това?

— И все пак бих искал да знам.