Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Защо ви притеснява това, приятелю?

— Не зная защо, но ме притеснява. Помислих си, че има някои неща, които ви е трудно да преглътнете.

— Eh bien ? И какво от това?

— Е, реших, че ще е най-добре да дойда, за да се изясним. За вчера, имам предвид. Това беше цирк, признавам! Разбирате ли, аз наблюдавах излизането на негово благородие от Даунинг Стрийт 10 и видях как Рам Лал стреля по него. Познавам Рам Лал. Той е добро момче. Малко е избухлив, но дълбоко страда от нещастието на Индия. Е, той не нанесе вреда никому — двата скъпоценни костюма останаха невредими — куршумът премина на километри от тях — ето защо реших да направя сцена с надеждата, че индийчето ще може да изчезне. Сграбчих някакъв нисък дрипльо до мен и се развиках, че съм хванал злодея, като разчитах, че Рам Лал е успял да се измъкне. Но ченгетата бяха прекалено умни. Спипаха го за секунди. Това е всичко. Сега ясно ли ви е?

Еркюл Поаро каза:

— А днес?

— Днес беше различно. Днес наоколо нямаше никакъв Рам Лал. Само Картър беше на разположение. Той наистина гръмна с онзи пистолет! Беше още в ръката му, когато скочих върху него. Предполагам, че щеше да стреля повторно.

Поаро рече:

— Май доста се стараете да осигурите безопасността на мосю Блънт?

Рейкс се усмихна предразполагащо.

— Струва ви се малко странно, нали, особено след всичко, което ви казах? Да, така е. Признавам, че според мен Блънт е човек, който трябва да бъде убит — в името на прогреса, в името на човечеството — нямам предвид конкретната личност — този типичен англичанин е доста приятен посвоему. Ала въпреки моите възгледи при вида на някого, който стреля по него, скачам и се намесвам. Това звучи налудничаво, нали?

— Пропастта между теория и практика понякога е твърде широка.

— С две ръце се подписвам под това! — Мистър Рейкс стана от леглото, на което беше седнал.

Усмивката му бе спокойна и доверчива.

— Просто реших — каза той, — че трябва да дойда и да ви обясня нещата.

Той излезе и внимателно затвори вратата зад гърба си.

— Избави ме. О, Господи, от лоши люде: от зъл поглед запази ме — пееше мисис Оливера с твърд глас, макар и малко фалшиво.

В гласа й имаше нещо безмилостно, от което Поаро заключи, че злият човек, когото тя явно имаше предвид, беше мистър Хауърд Рейкс.

Еркюл Поаро бе придружил домакина и семейството му на утринната служба в селската църква.

Хауърд Рейкс бе попитал с презрителна усмивчица:

— Значи винаги ходите на църква, мистър Блънт?

А Алистър разсеяно бе промърморил нещо от сорта, че хората в провинцията очакват това, пък и нали не можеш да разочароваш енорийския свещеник — типично английска сантименталност, която донякъде обърка младежа и извика съчувствена усмивка върху устните на Поаро.

Мисис Оливера тактично бе придружила домакина си и бе наредила на Джейн да стори същото.

— Езици имат змийски те — извисиха гласчета момченцата от хора, — отрова змийска под устните си крият .

Тенорите и басите се помолиха с жар:

— Вземи ме, о, Господи, от ръцете безбожни. От злите люде запази ме, що пътя ми осяват с изкушения .

Еркюл Поаро опита с колеблив баритон:

— Горделивци клопка ми приготвят — запя той, — разстилат мрежи те за мен! О, да, капан стъкмяват по правия ми път …

Устата му остана отворена.

Той го видя — той ясно видя капана, в който щеше да падне само след миг!

Подобно на човек, изпаднал в транс, Еркюл Поаро остана с отворена уста и поглед, зареян в пространството. Той стоеше така и след като богомолците с шумолене седнаха по местата си, докато най-сетне Джейн Оливера не го дръпна за ръката и не каза рязко:

— Седнете.

Еркюл Поаро седна. Един възрастен брадат пастор напевно произнесе:

— Тук започва Петнадесета глава от Първа книга Царства — и започна да чете.

Но Поаро не чу нищо от терзанията на народа амаликски.

Коварно заложена клопка… мрежа… зейнала пред краката му яма — внимателно изкопана, така че той неизбежно да попадне в нея.

Той беше в унес — в шеметен унес, където отделните факти лудешки се гонеха един след друг, преди да се подредят на строго определените си места.

Приличаше на калейдоскоп — катарами за обувки, чорапогащи, размазано лице, лошият литературен вкус на пажа Алфред, дейността на мистър Амбериотис и ролята, изиграна от покойния мистър Морли — всички те се издигнаха в шеметен вихър, за да се спуснат надолу и се подредят в стройна мозайка.