Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Спомняте ли си за едно момиче, на име Агнес Флетчър?

— Не съм и чувал за нея.

— Мисля, че ще си спомните за нея, макар че едва ли някога сте й обръщали никакво внимание. Тя е била домашна прислужница на улица Куин Шарлот.

— Е, та какво от това?

Еркюл Поаро бавно каза:

— Сутринта в деня, когато е бил убит Морли, това момиче, Агнес, случайно погледнало към стълбището от горния етаж. Видяла ви е на стълбите — стояли сте там и сте се ослушвали. Скоро след това ви е видяла да отивате към кабинета на Морли. Часът е бил дванадесет и двадесет и шест или някъде там.

Франк Картър силно потрепери. По челото му изби пот. Очите му, които бяха станали по-коварни от всякога, лудешки се мятаха наляво-надясно. Той яростно изкрещя:

— Това е лъжа! Това е проклета лъжа! Вие сте й платили… полицаите са й платили, за да каже, че ме е видяла!

— По това време — продължи Еркюл Поаро — по вашите собствени думи вие сте излезли от къщата и сте се разхождали по Марилбоун Роуд.

— Така беше. Това момиче лъже. Тя не може да ме е видяла. Това е мръсен заговор.

Еркюл Поаро тихо каза:

— Тя го е споделила още тогава със своята приятелка и колежка в работата. Били са притеснени и изплашени и не са знаели какво да правят. Когато излязло заключението за самоубийство, те се успокоили и решили, че няма нужда да предприемат нищо.

— Не вярвам на нито една ваша дума! Те просто са се наговорили и двете, това е. Две мръсни, лъжливи малки…

Той премина в необуздани сквернословия.

Еркюл Поаро чакаше.

Когато най-сетне гласът на Картър стихна, Поаро заговори отново със същия спокоен, премерен тон:

— Гневът и глупавите обвинения няма да ви помогнат. Тези момичета са готови да изложат своя разказ и ще им повярват. Защото, нали разбирате, те казват истината. Това момиче, Агнес Флетчър, ви е видяла. Вие сте били там, на стълбите, по това време. Не сте напускали къщата. И сте влезли в кабинета на мистър Морли.

Той замълча, а после спокойно попита:

— Какво стана след това?

— Това е лъжа, казвам ви!

Еркюл Поаро се почувства много уморен, много стар. Не му харесваше Франк Картър. Въобще не му харесваше. Според него Франк Картър беше бандит, лъжец, мошеник, с една дума — светът можеше да мине и без хора като него. Той, Еркюл Поаро, трябваше само да се оттегли, да остави този младеж да упорства в лъжите си, и светът щеше да се отърве от един от най-противните си обитатели.

Еркюл Поаро каза:

— Предлагам да ми кажете истината…

Нещата бяха повече от ясни, Франк Картър беше глупав, но все пак разбираше, че най-добрият и безопасен начин на поведение за него е да продължава да отрича. Ако дори само веднъж признаеше, че е влизал в онази стая към дванадесет и двадесет и шест минута, правеше крачка към застрашаващата го смърт. Защото след това всичко, което кажеше, спокойно можеше да бъде приемано за лъжа.

Нека да продължава да отрича. Щом е така, дългът на Поаро бе изпълнен, Франк Картър имаше всички шансове да бъде обесен за убийството на Хенри Морли — и, може би, щеше да бъде обесен справедливо.

Еркюл Поаро трябваше само да стане и да излезе.

Франк Картър каза отново:

— Това е лъжа!

Настъпи пауза. Еркюл Поаро не стана и не излезе. Искаше му се да го направи — и то много. Въпреки това остана.

Той се наведе напред и каза с глас, в който се съдържаше цялата непреодолима сила на могъщата му личност.

— Аз не ви лъжа. И ви моля да ми повярвате. Ако не сте убили Морли, единственият ви шанс е да ми кажете точната истина за случилото се онази сутрин.

Подлото, коварно лице, което го гледаше, се поколеба и стана несигурно, Франк Картър хапеше устните си. Очите му скачаха наляво-надясно — ужасени, чисто животински очи.

Всичко висеше на косъм…

Тогава внезапно, победен от силата на личността, която се беше изправила срещу него, Франк Картър се предаде.

Той грубо рече:

— Е, добре, ще ви кажа. Господ да ви убие, ако ме измамите! Влязох вътре… Качих се по стълбите и изчаках, докато се уверих, че ще го намеря сам. Чаках на площадката над етажа на Морли. Отвътре излезе някакъв човек и слезе надолу — дебел човек. Тъкмо се наканих да тръгвам, когато от стаята на Морли излезе още някакъв човек и също слезе надолу. Знаех, че трябва да побързам. Тръгнах и нахълтах в стаята му, без да чукам. Бях се навил да си го изкарам върху него. Загдето ме клеветеше и настройваше момичето ми против мен… дявол го взел…

Той спря.

— Да? — каза Еркюл Поаро, а гласът му все още беше настоятелен… властен…