Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

Картър несигурно изхриптя:

— И той лежеше там — мъртъв. Наистина! Кълна се, че беше така! Лежеше точно както казаха на следствието. В първия момент не повярвах на очите си. Но той беше съвсем мъртъв. Ръцете му бяха студени като камък и видях дупката от куршум в главата му, с тъмнокафява коричка засъхнала кръв наоколо…

При този спомен по челото му отново изби пот.

— Тогава разбрах, че съм загазил. Щяха да отидат и да кажат, че аз съм го направил. Не бях пипал нищо, освен ръката му и дръжката на вратата. Избърсах ги с носната си кърпичка и от външната страна, когато излизах, и се измъкнах по стълбите възможно най-бързо. Във вестибюла нямаше никой. Излязох навън и си плюх на петите. Няма съмнение, че се чувствах странно.

Той млъкна. Изплашеният му поглед се спря върху Поаро.

— Това е истината. Кълна се, че това е самата истина… той вече беше мъртъв. Трябва да ми повярвате!

Поаро стана и каза с изморен и тъжен глас:

— Вярвам ви.

Той тръгна към вратата.

Франк Картър изкрещя:

— Ще ме обесят… Непременно ще ме обесят, ако научат, че съм бил там.

Поаро рече:

— Именно истината ще ви спаси от въжето.

— Не разбирам. Ще кажат, че…

Поаро го прекъсна.

— Вашият разказ потвърди моето предположение за истината. Сега може да оставите всичко на мен.

Той излезе.

Далеч не можеше да се каже, че е доволен.

Той пристигна в дома на мистър Барнс в Ийлинг в 6.45 ч. помни си, че мистър Барнс бе определил това време на деня като добро.

Мистър Барнс работеше в градината си.

Вместо поздрав той каза:

— Има нужда от дъжд, мосю Поаро, остра нужда.

Той замислено огледа госта си.

— Нещо не сте в настроение, мосю Поаро?

— Понякога не ми харесват нещата, които се налага да правя.

Мистър Барне кимна с разбиране и каза:

— Познавам това чувство.

Еркюл Поаро погледна с разсеян поглед подредените малки лехи и промърмори:

— Тази градина е планирана много добре. Всичко е съразмерно. Малка е, но е съвършена.

Мистър Барне рече:

— Когато човек разполага с малко място, трябва да прави възможно най-доброто в него. Не може да си позволява грешки в планирането.

Еркюл Поаро кимна.

Барне продължи:

— Разбрах, че сте хванали вашия човек.

— Франк Картър ли?

— Да. Всъщност малко съм изненадан.

— Не сте допускали, че това е, така да се каже, убийство по лични причини?

— Да. Откровено казано, не допусках. Когато са замесени хора като Амбериотис и Алистър Блънт, бях сигурен, че става дума за шпионаж или контрашпионаж.

— Вие ми обяснихте този свой възглед при първата ни среща.

— Зная. През цялото време бях съвсем сигурен, че е така.

Поаро бавно каза:

— Но сгрешихте.

— Да. Не ми го натяквайте. Проблемът е, че човек съди по собствения си опит. Толкова пъти съм се набърквал в подобни неща, че сигурно са започнали да ми се привиждат навсякъде.

Поаро каза:

— Сигурно ви се е случвало да наблюдавате фокусник, който ви предлага да изберете карта? Нали има такъв трик?

— Да, разбира се.

— Точно това се случи тук. Всеки път, когато някой си помисли за личен мотив в убийството на Морли и — хоп! — изтегля се една и съща карта. Амбериотис, Алистър Блънт, нестабилното политическо положение в страната — той сви рамене. — А вие, мистър Барнс, вие ме подведохте най-много от всички.

— О, мосю Поаро, съжалявам. Бях сигурен, че съм прав.

— Разбирате ли, вие говорехте от позицията на знаещ. Затова думите ви имаха тежест.

— Хм, аз наистина говорех това, което мисля. Това е единственото ми оправдание.

Той замълча и въздъхна.

— Значи през цялото време сме имали напълно личен мотив?

— Точно така. Доста време ми отне да разбера причината за убийството, макар че веднъж имах много голям късмет.

— И в какво се състоеше той?

— Частица от един разговор. Наистина много показателна частица, стига да бях успял да осъзная значението й веднага.

Мистър Барнс замислено потърка нос с лопатката. Една бучка пръст залепна отстрани на носа му.

— Вие май сте доста потаен, дружелюбно попита той.

Еркюл Поаро сви рамене и каза:

— Може би съм натъжен от това, че не бяхте по-откровен с мен.

— Аз?

— Да.

— Скъпи приятелю, никога не съм имал и най-малка представа, че Картър е виновен. Доколкото бях разбрал, той напуснал къщата много преди Морли да бъде убит. Предполагам едва сега са открили, че не е излизал, както твърдеше в началото?

Поаро каза:

— Картър е бил в къщата към дванадесет и двадесет и шест минути. Всъщност той е видял убиеца.