Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Значи Картър не е…

— Казвам ви — Картър е видял убиеца!

Мистър Барне рече:

— Разпознал ли го е?

Поаро бавно поклати глава.

На следващия ден Еркюл Поаро, по негова молба, прекара няколко часа с един познат театрален агент. Следобеда той отиде в Оксфорд. На другия ден замина за провинцията и се върна в късните часове.

Беше се обадил по телефона същата вечер и си бе уговорил среща с мистър Алистър Блънт.

Когато пристигна в Готик Хаус, часът беше девет и половина.

Алистър Блънт беше сам в библиотеката си, когато въведоха Поаро. Докато се ръкуваха, Блънт го гледаше с нетърпелив, въпросителен поглед.

Той каза:

— Е?

Поаро бавно кимна с глава.

Блънт го погледна почти невярващо:

— Открихте ли я?

— Да. Да, открих я.

Той седна и въздъхна.

— Уморен ли сте?

— Да, уморен съм. И имам лоши вести за вас.

Блънт попита:

— Мъртва ли е?

— Зависи — каза Еркюл Поаро — от коя страна ще го погледнете.

Блънт се намръщи и каза:

— Скъпи приятелю, човек трябва да е или жив, или мъртъв. Мис Сейнсбъри Сийл трябва да е или едното, или другото?

— Да, но коя е мис Сейнсбъри Сийл?

Алистър Блънт рече:

— Нали не искате да кажете, че въобще не съществува такава жена?

— Съвсем не. Такава жена е имало. Тя е живяла в Калкута. Преподавала е дикция. Занимавала се е с добри дела. Пътувала е за Англия с „Махарана“ — същия кораб, с който е плавал и мистър Амбериотис. Макар и не в една и съща класа, той й помогнал за нещо — някакво недоразумение около нейния багаж. Той, както изглежда, е бил любезен човек в някои отношения. А понякога, мистър Блънт, любезността се заплаща по неочакван начин. Така станало и с мистър Амбериотис. Случило се да срещне отново тази дама на улицата в Лондон. Бил в приповдигнато настроение и добродушно я поканил да обядва с него в Савой. Неочакван шанс за нея! И неочакван късмет за мистър Амбериотис! Защото любезността му не била преднамерена — той не е имал никаква представа, че тази поувехнала жена на средна възраст ще му предостави нещо, равностойно на златна мина. И все пак тя направила тъкмо това, без самата тя дори да подозира този факт. Тя никога не се е отличавала с някаква изумителна интелигентност. Чиста, доброжелателна душа, но умът й, бих казал, е бил колкото на една кокошка.

Блънт каза:

— Значи не тя е убила онази Чапмън?

Поаро бавно рече:

— Не е лесно да се намери начин за представянето на всичко това. Затова мисля да тръгна оттам, откъдето всичко това започна за мен. От една обувка!

Блънт каза изумено:

— Обувка ли?

Еркюл Поаро кимна.

— Да. Една обувка с катарама. Излизах от посещението си при зъболекаря и както си стоях на стълбите пред номер 58 на улица Куин Шарлот, отпред спря едно такси, вратата се отвори и се подаде един женски крак. Аз съм човек, който обръща внимание на женските крака и глезени. Беше добре оформен крак с нелош глезен и скъп чорап, но не ми хареса обувката. Беше нова, лъскава лачена обувка с огромна натруфена катарама. Не беше шик… Въобще не беше шик! И докато правех тези свои наблюдения, останалата част от дамата също излезе наяве… и, откровено казано, представляваше едно разочарование — жена на средна възраст, без чар и зле облечена.

— Мис Сейнсбъри Сийл?

— Точно така. Докато слизаше, възникна една пречка — тя закачи токата на обувката си на вратата и я скъса. Аз я вдигнах и я върнах на собственичката й. Това е всичко. Инцидентът приключи. По-късно същия ден аз отидох, заедно със старши инспектор Джап, да се срещна с нея. (Тя все още не беше зашила токата на обувката си.) Същата вечер мис Сейнсбъри Сийл излязла от хотела си и изчезнала. Това, така да се каже, е краят на първо действие. Второ действие започна, когато старши инспектор Джап ме извика в кооперацията на Кинг Леополд. Там, в един апартамент, имаше сандък за кожи, в който било намерено тяло. Влязох в стаята, отидох до сандъка… и първото, което видях, беше една протрита обувка с катарама!

— Е?!

— Вие не схванахте същността. Това беше протрита обувка, доста износена обувка. Но, разбирате ли, мис Сейнсбъри Сийл бе дошла на Кинг Леополд вечерта на същия ден, в който умря мистър Морли. Сутринта тези обувки бяха съвсем нови… Вечерта те са вече стари. Човек не може да износи чифт обувки за един ден.

Алистър Блънт каза без особен ентусиазъм:

— Предполагам, че тя може да е имала два чифта обувки?