Агата Кристи - Смъртта на мистър Морли

— Опитвате се да кажете — настоя Алистър Блънт, — че все пак в апартамента е бил трупът на Мабел Сейнсбъри Сийл.

— Разбира се! Това беше много хитър двоен блъф — размазаното лице е трябвало да повдигне въпроса за самоличността на жената!

— А зъболекарската експертиза?

— Аха! Стигнахме и до това. Експертизата не беше направена от самия зъболекар . Морли бе мъртъв. Той е можел да свидетелствува за своя собствен труд. Той е можел да разбере коя е мъртвата жена. Като свидетелство бяха представени картоните — а картоните са били подправени. Обърнете внимание, че и двете жени са били негови пациентки. Нужно е било само да се сменят имената върху картоните.

Еркюл Поаро допълни:

— Ето, сега вече разбирате какво имах предвид, когато на вашия въпрос дали жената е мъртва отговорих: „Зависи“. Защото коя жена по-точно ви интересува, когато питате за „мис Сейнсбъри Сийл“? Тази, която е изчезнала от хотел Гленгъри Корт или истинската Мабел Сейнсбъри Сийл?

Алистър Блънт каза:

— Мосю Поаро, знам, че името ви е покрито със слава. Затова приемам, че имате някакви основания за това необикновено предположение — защото то не е нищо повече от предположение. Но аз мога само да видя колко невероятно и неправдоподобно е всичко това. Значи вие твърдите, че Мабел Сейнсбъри Сийл е била убита предумишлено, а Морли също е бил убит, за да не може да разпознае трупа. Но защо? Това искам да знам. Ето тази жена — съвсем безвредна дама на средна възраст, с много приятели, и очевидно, без врагове. Защо, за Бога, е този сложен заговор за нейното премахване?

— Защо? Да, това е въпросът! Защо? Както казахте, Мабел Сейнсбъри Сийл е била едно напълно безобидно създание, което би сторило път и на мравка! Защо тогава е била така преднамерено и жестоко убита? Добре, ще ви кажа това, което си мисля.

— Да?

Еркюл Поаро се наведе напред и каза:

— Според мен, Мабел Сейнсбъри Сийл е убита, защото е имала прекалено добра зрителна памет.

— Не ви разбирам?

Еркюл Поаро каза:

— Вече разделихме двойствената личност. Имаме безвредната жена от Индия. Само че има един случай, който попада между двете роли. Коя от двете мис Сейнсбъри Сийл е говорила с вас на стълбите пред къщата на мистър Морли? Спомнете си, тя е твърдяла, че са били „големи приятелки с жена ви“. Е, по преценка на приятелите й, както и по силата на простата логика, това твърдение е невярно. Значи можем да кажем: „Това е лъжа. Истинската мис Сейнсбъри Сийл не лъже.“ Значи лъжата е била използвана от самозванката за някаква нейна цел.

Алистър Блънт кимна.

— Да, тази обосновка е съвсем ясна. Макар че аз все още не разбирам каква е била тази цел.

Поаро каза:

— Но, моля ви — нека първо да погледнем на нещата от друг ъгъл . Това е била истинската мис Сейнсбъри Сийл. Тя не лъже. Значи твърдението трябва да е вярно .

— Сигурно е възможно да се погледне и от такъв ъгъл… но това е твърде невероятно…

— Разбира се, че е невероятно! Но ако приемем втората хипотеза за факт — твърдението е вярно . Следователно мис Сейнсбъри Сийл е познавала вашата съпруга. Тя много добре я е познавала. Следователно вашата съпруга трябва да е била от хората, които мис Сейнсбъри Сийл познава добре . Да е била от същата среда. Да е живяла в Индия… да е мисионерка… или, ако се върнем още по-назад във времето, актриса… Тоест — да не е Ребека Арнхолт! Е, мистър Блънт, разбирате ли сега какво имах предвид, когато говорех за разликата между личен и обществен живот? Вие сте велик банкер. Но вие сте и човекът, който се е оженил за богата жена. А преди женитбата сте били просто един младши сътрудник във фирмата си, недалеч от Оксфорд. Разбирате ли, започнах да гледам откъм правилната перспектива . Разходите не са пречка? Разбира се, че не са… за вас. Незачитане на човешкия живот — също, защото дълго време вие на практика сте били диктатор, а за диктаторите собственият им живот е крайно важен, докато животът на останалите няма значение.

Алистър Блънт каза:

— Какво намеквате, мосю Поаро?

Поаро спокойно отговори:

— Намеквам, мосю Блънт, че когато сте се оженили за Ребека Арнхолт, вие вече сте били женен . Че, изкушен от перспективата не толкова за богатство, колкото за власт, вие сте прикрили този факт и умишлено сте встъпили в двуженство. Че истинската ви съпруга мълчаливо се е съгласила да участва в това.

— И коя е била тази истинска съпруга?

— Мисис Чапмън е било името, под което се е криела в кооперацията Кинг Леополд — удобно местенце, на пет минути път пеш от дома ви в Челен Имбанкмънт. Заели сте името на истински таен агент, разбирайки, че това ще придаде тежест на намеците й за съпруг, работещ в разузнаването. Планът ви е успял напълно. Никога нищо не било заподозряно. Въпреки това фактът си е факт: вие никога не сте били законен съпруг на Ребека Арнхолт и сте виновен за двуженство. Не ви е минавало и през ум, че ви грози някаква опасност след толкова години. Тя се е появила изневиделица — под формата на досадна жена, която след повече от двадесет години ви е разпознала като съпруг на нейната приятелка. Случайността я довела в тази страна, случайността я срещнала с вас на улица Куин Шарлот… Племенницата ви също е присъствала там по случайност и чула думите й. Иначе аз можех никога да не се досетя.