Пол Дохърти - Пеещата галерия

— Невъзможно! — извика Фортескю.

— Млъквай! — изкрещя му ядно капеланът. — Да не си гъкнал, идиот такъв!

— Защо да е невъзможно? — намеси се Кранстън. — И не е ли странно, че си спомняте какво се е случило с някаква си кърпичка?

Ателстан затаи дъх. Дали щеше да последва признание?

— Направих единствено онова, за което ме помоли той — прошепна отец Криспин.

— Кой? — попита тихо Кранстън.

— Фортескю, разбира се!

Съдията, чието лице беше побеляло от ужас, вдигна поглед.

— Помолих капелана да научи тайните на сър Томас. Не съм планирал убийство.

— Може би не сте — обади се Ателстан, — но съучастникът ви, отец Криспин, е планирал. Капеланът е изпълнил молбата ви и опитвайки се да се добере до тайните на господаря си, се е разровил сред документите му. Това, разбира се, не е убягнало от зоркия поглед на сър Томас, но вината е паднала върху Брамптън. Въпреки това отец Криспин е трябвало да се отърве от Спрингал, тъй като златарят и икономът му е можело да се разберат помежду си и да започнат да задават въпроси. Отговорността за убийството пък е щяла да бъде лепната на „самоубилия се“ Брамптън и така пътят ви към тайните на сър Томас е щял да бъде разчистен.

Изведнъж Джон Гонт се изправи.

— Изпълни задълженията си, коронере! — заповяда той.

Кранстън се заклатушка към другия край на масата.

— Отец Криспин, в името на краля ви арестувам по обвинение в измяна, убийство и действия в ущърб на Короната!

Капеланът просто го изгледа студено и не трепна дори когато якият страж, повикан от Гонт, завърза ръцете му зад гърба.

— Чакайте!

Ателстан се приближи до Фортескю. Междувременно забеляза, че Бъкингам се е разтреперил от страх, а по лицето му се стичат струйки пот. Хилавият млад секретар никога нямаше да забрави този ден.

— Съдия Фортескю — прошепна Ателстан, — вие заемате възможно най-високия пост в съдебната ни система. Кажете ми — кое ви накара да постъпите така? Жаждата за власт, богатството или пък желанието да контролирате регента? Знаели сте, че Спрингал крие някаква голяма тайна и при едно от посещенията си в къщата му сте влезли в съюз с личния му капелан, с този дявол в човешки образ.

Фортескю се опита да отговори, но думите заседнаха в гърлото му.

— Не знаете ли, че когато човек сключи сделка със сатаната, той губи душата си?

— Аз не съм убивал никого — промърмори съдията.

Ателстан отново се обърна към отец Криспин.

— Вие убихте пажа на име Юдо, нали? И пак вие изпратихте онези убийци след сър Джон и мен, прав ли съм? Освен това вие сте били червенокосата жена в аптеката, както и проститутката от крайбрежния бардак.

Капеланът се засмя и се изплю в лицето на Ателстан.

— Можете да ме попитате за тора в ада, братко! — изписка той. — Където и двамата ще танцуваме с дявола!

Капеланът все още се разтърсваше от лудешки кикот, когато вратата се затвори зад гърба му.

— Не съм планирал убийство. Признавам си, бях любопитен, но не съм убиец — заяви Фортескю, надигайки се от стола си.

— До четирийсет и осем часа — извика Гонт — ще изпратя в къщата ти войници, Фортескю! Ако дотогава не си напуснал кралството, ще те арестувам за измяна и ще те хвърля в затвора, където ще гниеш, докато не събера достатъчно доказателства срещу теб!

Съдията се изниза от стаята.

Ателстан забеляза капчиците пот по лицето на херцога, както и гнева в очите му, и умолително се взря в Кранстън.

— Сър Ричард Спрингал, лейди Изабела — излая коронерът, — за вас сега е най-добре да съберете членовете на домакинството си и да заминете. А ако все още ви озадачават библейските текстове, които сър Томас е цитирал пред вас, разгледайте колоните на леглото му, което осквернихте!

И така, търговецът, вдовицата, тревожният Бъкингам и вече не толкова високомерната лейди Ерменгилда побързаха да си тръгнат, ужасени от страховитите неща, които бяха видели и чули. Кранстън ги последва в коридора и прошепна някаква заповед на стража, който стоеше там. Когато коронерът се върна в стаята, младият крал се изправи на крака и попита:

— Е, сър Джон, кажи ми — каква беше тайната на златаря?

— Племеннико! — извика Гонт. — Извинете, ваша милост — запъна се той, — но мисля, че трябва да си вървите. Тези въпроси не са за млади умове като вашия.

Ричард се обърна — по слабото му, бледо лице беше изписана решителност.

— Настоявам, ваша милост — продължи Гонт. — Сър Джон, брат Ателстан, забранявам ви да казвате и дума!