Пол Дохърти - Пеещата галерия

— Обущар, влачен от дяволи.

— А поглеждали ли сте към стъпалата на обущаря?

— Не.

Кранстън тропна с тока на ботуша си по пода.

— Горкият отец Криспин, който все куцука наоколо, използвайки недъга си като параван! Когато реши обаче, той винаги може да си сложи ботушите с висок ток и не щеш ли — да ходи като всеки един от нас! Нали така, капелане? В деня на смъртта на Алингам пък бяхте излезли на езда, прав ли съм?

Отец Криспин не обърна внимание на обвинителните думи на коронера.

— Сър Джон казва истината — поде историята Ателстан. — Един капелан спокойно може да снове наоколо, без да буди подозрения, независимо дали отива в спалнята на господаря си, за да намаже с отрова шахматна фигурка, разхожда се из къщата посред нощ, мъкнейки клетия Брамптън, или пък си казва молитвите в „Сейнт Мери льо Боу“… Между другото тъкмо там отец Криспин се е преоблякъл като проститутка, преди да тръгне да търси Веши из публичните домове покрай реката — монахът замълча, хвърляйки бърз поглед към Фортескю. — В един момент от разследването казах на сър Джон, че убийците са повече от един, и в известен смисъл бях прав. У вас действително живеят двама души, отче — един куцукащ капелан и един коварен убиец.

Съдията така беше пребледнял, че изглеждаше сякаш всеки момент ще повърне.

— Разбира се — продължи Ателстан, — имали сте и съучастник. Някой, когото сте срещнали на трапезата на господаря си. Някой, който е можел да ви каже къде се намираме двамата със сър Джон, за да изпратите по петите ни убийци. Нали си спомняте онзи човек от Евангелието, който твърдял, че името му е Легион, понеже бил обладан от много бесове? Та той със сигурност би ви се възхитил, отче. Тъй като вие сте убивали не само за отмъщение и печалба, но и защото ви е било приятно!

— Това какво общо има с дърворезбата в двора на Спрингал? — намеси се Гонт.

Ателстан се обърна към сър Ричард.

— Трябваше да я огледате по-внимателно, сър — отбеляза той. — И особено обущаря, който — със своето деформирано стъпало — изключително много прилича на нашия отец Криспин.

Монахът не обърна внимание на ахването на лейди Изабела. Вместо това погледна към младия крал Ричард, който се взираше неотклонно в капелана. Гонт пък наблюдаваше Фортескю с крайчеца на окото си.

— Отче, ще ни кажете ли кой е светецът покровител на обущарите?

Ателстан нямаше как да не се възхити от самообладанието на отец Криспин, чието изпито лице дори не трепна.

— Хайде, отче, много добре знаете! Свети Криспин! Отбелязваме празника му през октомври. Сър Томас е искал да ви се подиграе. Обидата му към вас е щяла да обиколи цял Лондон, а после е щяла да боде очите ви всеки път, щом влезете в малкия параклис в къщата му. Един ден пък някой по-проницателен човек дори е можел да забележи приликата с вас. Алингам определено я е забелязал и е започнал да се чуди, нали така, отче? Освен това си е спомнил манията на Веши по числото трийсет и едно…

Кранстън се оригна и — сякаш беше забравил, че се намира в присъствието на кралска особа — стана на крака, без да е получил разрешение.

— Помощникът ми е абсолютно прав — заяви той тържествено. — Тъкмо затова нашият отровител е нанесъл и следващия си удар. Не е ли вярно, отче? В случая със сър Томас нарочно сте смесили отровите, които сте купили от Форман, за да бъдете сигурен, че всички ще усетят миризмата на чашата и ще обвинят Брамптън. При Алингам обаче е трябвало да действате другояче; трябвало е да използвате отрова, която не е лесно да се проследи. И така, след като се е наобядвал, търговецът се е върнал в стаята си и си е легнал да поспи. Онова, което не е знаел обаче, е, че дръжката на вратата му е била обилно намазана с отрова…

За миг Кранстън замълча, за да напълни чашата си отново, но ръката му трепереше и част от виното се разля върху масата. Коронерът обаче, който беше в стихията си и освен това беше решен да се подкрепи, не даваше и пет пари.

— С по-нататъшните ми заключения ще ви запознае брат Ателстан — заяви той надуто.

Монахът прикри усмивката си. Кранстън беше забавен, но капеланът с неговото сурово лице, този вълк в овча кожа, далеч не беше.

— Първо, Алингам имаше нервен тик. Спомняте ли си? Ръцете му току се устремяваха към устните му, пърхайки нагоре-надолу като пеперуда. По време на последния му сън отец Криспин вероятно го е бил заключил в стаята му. Когато Алингам се е събудил и е открил, че няма ключ, той се е разтревожил и се е опитал да отвори вратата. Разбира се, през цялото време е притискал покритите си със смъртоносна отрова пръсти към устата си. В един момент, когато вече му е станало зле, търговецът се е върнал в леглото си, където е изгубил съзнание и е умрял. По-късно отец Криспин се е постарал да присъства на разбиването на вратата и е хвърлил ключа на пода. Разбира се, останалите са решили, че е паднал, докато са се опитвали да влязат в стаята. Капеланът пък се е престорил на ни лук ял, ни лук мирисал и дори е задал логичния въпрос: ако на Алингам му е призляло, защо не се е опитал да излезе от стаята си? Странно, но докато се е опитвал да отвори вратата, нашият убиец е държал в ръката си кърпичката, която по-рано е използвал, за да попие виното, което е разлял. Престорил се е, че така може да хване дръжката по-здраво, но истинската му цел е била да почисти отровата — Ателстан бръкна под расото си и извади мръсното парче плат, което беше измолил от перачката. — Ето я и самата кърпичка.