Пол Дохърти - Пеещата галерия

— Спрингал обаче е мъртъв — вметна грубо Кранстън — и следователно херцогът е лишен от един от влиятелните си приятели.

— Именно!

Ателстан видя гнева в черните очи на съдията и побърза да се намеси, преди да е станало по-лошо. Сър Джон беше член на правническото сдружение „Мидъл Темпъл“, беше назначен на поста коронер от покойния крал и назначението му беше одобрено както от членовете на Камарата на общините, така и от могъщата гилдия на търговците. Въпреки това дори той можеше да прекрачи границата.

— Смъртта на Спрингал сигурно много е разстроила херцог Гонт, прав ли съм? — попита монахът.

— Разбира се.

Фортескю стана и се приближи до една малка масичка в ъгъла, върху която бяха наредени няколко чаши. Той напълни две от тях до ръба и ги предложи на гостите си. Ателстан отказа, тъй като беше твърде рано сутринта, но Кранстън изля в бездънното си гърло и своето, и неговото питие. След като приключи, коронерът тресна чашите върху масата, скръсти яките си ръце и се взря в съдията.

— Сър Томас Спрингал — продължи Фортескю — беше добър приятел на херцога. Верен съюзник. Миналата вечер в къщата му на Странд имаше малко тържество. Присъствахме аз, съпругата му, брат му, сър Ричард, и някои негови колеги. Разговорите и храната бяха на ниво, така че си прекарахме доста приятно. Аз си тръгнах след залез-слънце, когато камбаните на „Сейнт Мери льо Боу“ забиха, за да отбележат настъпването на вечерта. От сър Ричард Спрингал разбрах, че сър Томас си е легнал точно преди полунощ. Макар да беше женен, златарят спеше в отделна стая. И така, той пожелал лека нощ на съпругата си, брат си и колегите си, качил се в спалнята си на горния етаж и — както винаги — заключил и залостил вратата. Сър Томас обичаше да си угажда и също като вас, сър Джон, ценеше хубавия кларет. Тъкмо затова всяка вечер караше иконома си Брамптън да оставя по една чаша на масата до леглото му. Тази сутрин капеланът на Спрингал, отец Криспин, отишъл да го събуди и потропал по вратата му, но не получил отговор. Събрали се още хора и — накрая вратата била разбита. Сър Томас Спрингал бил намерен мъртъв в леглото си, а чашата до него била полупразна. После повикали местния лекар, който изследвал трупа и съдържанието на винената чаша и обявил, че сър Томас е бил отровен. Къщата веднага била претърсена — Фортескю замълча и облиза тънките си устни. — Не намерили Брамптън в стаята му, но затова пък на дъното на сандъка с вещите му, под някакви дрехи, открили няколко стъкленици с отрова. Преди около час самият Брамптън бил намерен обесен на тавана на къщата — съдията въздъхна. — Изглежда, че през деня Брамптън и сър Томас са имали кавга, която достигнала връхната си точка в ранния следобед. Брамптън останал много огорчен от този сблъсък, така че купил отрова, а може и вече да я е имал, занесъл чашата в стаята на господаря си, отровил виното и си тръгнал. По-късно обаче, подобно на Юда, изпитал угризения, качил се на тавана и се обесил.

— Странно — отбеляза замислено Кранстън и стисна устни.

— Кое е странно, сър Джон?

— Ами това, че въпреки кавгата с господаря си икономът не е забравил за задълженията си и му е занесъл обичайната чаша кларет.

— Да, ако не беше отровил виното, постъпката му можеше да се изтълкува като благороден жест — отвърна разпалено Фортескю. — Но човек, който ти поднася отрова, не ти е приятел, сър Джон.

— И къде е загадката тук?

Съдията се усмихна.

— Това вече вие трябва да откриете. Милорд Гонт смята, че има загадка. Не забравяйте, че Спрингал заемаше пари на Короната. Възможно е чрез убийството му някой да се е опитал да създаде пречка за регента — Фортескю вдигна рамене. — Негова светлост не ми е разкривал тайните си мисли, но знам, че според него съществува реална заплаха за управлението му.

Съдията вдигна някакъв свитък, пристегнат с алена панделка и го подаде на Кранстън. Ателстан зърна пурпурните печати на регента.

— Това е разрешителното, даващо ви правото да се заемете с този въпрос — рече хладно Фортескю и се изправи, подсказвайки на посетителите си, че срещата е приключила.

— Разбира се, всички разходи са за сметка на Хазната — той потри ръце, — но разточителства няма да се толерират.

Кранстън също стана на крака.

— Мога да ви уверя, че сметките ми никак няма да са малки, милорд. В крайна сметка някои хора така лъжат, че като ги слуша, човек започва да страда от ужасна жажда.

След тези думи коронерът си взе плаща и тромаво се отправи към вратата. Ателстан сведе глава, сграбчи торбата с пособията си за писане и последва коронера, правейки всичко по силите си да не се разсмее.