Пол Дохърти - Пеещата галерия

— Има твърде много хора — обясни коронерът. — Ще стигнем по-бързо, ако продължим пеша.

И така, той плати на конярите от кръчмата, за да приберат конете, след което двамата спътници се изкачиха по Фиш Хил, минаха покрай църквата „Сейнт Магнъс“ и се озоваха в Чийпсайд. Хубавото време беше изкарало хората навън и търговците възбудено припкаха около отрупаните си със стока сергии. Все още мократа от дъжда земя беше покрита със смесица от кал, човешки изпражнения и животинска мърша и всичко това я правеше изключително хлъзгава. Кранстън и Ателстан се държаха един за друг, за да не паднат, но въпреки това непрекъснато се пързаляха. Зачервен от усилията, сър Джон реагираше на ситуацията с яростни ругатни, а Ателстан се чудеше дали да възрази, или да се разсмее. Боклукчийските каруци тъкмо бяха излезли да съберат отпадъците от предишния ден и яките и червендалести боклукчии, увити в пъстри парцали, изпълваха тежкия и топъл въздух с виковете си. В следващия момент един от тях изкрещя на останалите да спрат работа и изтърколи някакъв труп иззад една стара къща. Ателстан зърна рошавата бяла коса, мъртвешкото лице и кокалестите пръсти на някаква старица. Кранстън погледна към монаха и вдигна рамене.

— Вече нищо не можем да сторим за нея, братко — рече той.

Ателстан очерта кръст във въздуха и се помоли Христос, където и да се намираше Той, да приеме душата на възрастната жена.

После двамата с коронера продължиха покрай чешмата и позорните стълбове, където стояха заловените през нощта проститутки и сводници, та всеки минувач да може да ги наругае и да ги замери с кал. Кранстън зададе на Ателстан някакъв въпрос и монахът се накани да му отговори, но вонята на развалено месо, загниващи карантии и засъхнала кръв, която се носеше от сергиите с пилешко, го задави. И така, докато минаваха по Сколдинг Али 7 7 Scald (англ.) — попарвам. — Б.пр. , където изкормените трупове на пилетата се почистваха в грамадни дървени ведра, пълни с кипяща вода. Ателстан остави сър Джон да бъбри, а самият той задържа дъха си и сведе глава. Пред кръчмата „Розата“, която се намираше на един ъгъл, на двамата спътници им се наложи да поспрат, за да пропуснат някакъв страж, който водеше след себе си цяла група злосторници със завързани зад гърбовете ръце и примки около шиите. Повечето от тези клетници, които щяха да бъдат отведени в близкия затвор, бяха гуляли до късно през нощта, така че все още бяха пияни и едва ходеха. Един млад мъж крещеше, че стражите му били взели ботушите и че краката му вече се били разранили. Сърцето на Ателстан се сви от жал.

— Горките! — промърмори той. — В затвора е толкова горещо, че ако не се съвземат, ще умрат още преди вечерня…

Кранстън вдигна рамене и продължи да пори тълпата подобно на някакъв тумбест кораб. После двамата с Ателстан минаха покрай старата еврейска махала и се озоваха в квартала на търговците на платове, където улиците станаха още по-оживени. Жените там се движеха с финес, едва-едва докосвайки калта с роклите си, а до тях вървяха кавалери с високи шапки, наметки от тафта, цветни панталони по крака и дантелени ризи.

Изведнъж земята стана някак по-мека, тъй като каналът, течащ по средата на пътя, се беше задръстил от съдържанието на нощните гърнета, изхвърлени в него, и беше започнал да прелива След Сопър Лейн улицата се стесни и над двамата спътници надвиснаха тромави къщи с по няколко етажа. Кучетата с лай преследваха котките, ровещи се сред купчините боклук пред всеки праг. Хората пък бяха облечени в истинска феерия от цветове. Сините, златисти, жълти и алени одежди на богаташите рязко си контрастираха с кафеникавите роби и мазните черни шапки на фермерите, които се придвижваха от един пазарен град до друг, теглейки след себе си малките си колички. Търговците, които се надяваха, че с крясъците си ще привлекат повече клиенти, вдигаха невъобразима врява. Вратите на кръчмите и гостилниците бяха отворени и оттам се носеше подканващият аромат на тъмно пиво, пресен хляб и пикантна храна. Пред едно подобно място Кранстън спря, при което Ателстан жално простена.

— О, сър Джон, моля те! — заувещава той коронера. — Надявам се, че не се каниш да започнеш да пиеш още от сега! Много добре знаеш какво ще стане… Ако влезеш в кръчмата, няма да мога да те накарам да излезеш!

Ателстан облекчено въздъхна, когато сър Джон със съжаление поклати глава и продължи нататък. В следващия момент пред погледа на двамата спътници се появиха група униформени стражи с бели жезли в ръце, които им служеха за разгонване на тълпата. Между тях вървеше мъж, облечен в черни кожени дрехи. Ръцете на клетника бяха вързани с въже, чиито краища бяха стегнати около китките на двама от стражите. Елекът на арестанта беше разкъсан и под него се подаваше дрипава риза, а небръснатото му лице беше цялото посинено.