Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

След като се увери, че стражът не е непосредствена опасност, безшумният нашественик насочи вниманието си към цилиндричния предмет на масата на две крачки от него. Предвид това, което съдържаше, кутията изглеждаше доста невзрачна. Фактът, че предварителната информация се оказа точна, бе почти разочароващ – нямаше сложни механизми като във филмите за Индиана Джонс, нямаше средновековни ключалки с комбинации. Нищо – само този похъркващ часовой. Но пък основната цел на тази мисия бе да е успешна.

Нападателят се приближи безшумно като котка с друга спринцовка в ръка.

Една разхлабена плоча изскърца под краката му. Часовоят се стресна и се събуди. Нападателят скочи напред със спринцовката, но стражът беше по-бърз от онзи при кладенеца – дръпна се навреме, за да избегне иглата, и се завъртя към нападателя, като се опитваше да се отърси от съня. Опита да извади пистолета си, но нашественикът го изрита в ръката толкова силно, че се чу изпукването на счупени кости. Часовоят изкрещя от болка и сковано замахна със здравата си ръка. Не толкова сръчен в близък бой, колкото противника си. Нападателят избегна непохватната атака и нанесе три последователни удара – в слънчевия сплит, в трахеята и в брадичката на високия младеж. Ударът в гърлото го парализира, той се олюля назад, блъсна се във вратата със силно издумкване и се свлече на земята.

Виковете и ударът на тялото в тежката врата привлякоха вниманието на стража от външната страна и тракането на ключовете му в ключалката проехтя във вече притихналата Камера, заедно с предупредителните му крясъци към абатството горе.

Дотук с потайността. Нападателят грабна цилиндричната кутия и бързо я набута в раничката си. Пъхна се във вентилационната шахта и отново намести каменната решетка.

Вратата на Камерата помръдна, но тялото на лежащия в безсъзнание пазач пречеше да се отвори. След броени мигове отвън я напънаха още мъже и най-сетне тя неохотно се открехна. С откритието, че кутията е изчезнала, в помещението настъпи смаяно мълчание. Немислимото се беше случило след векове на бдения. Стаята беше заключена, стражът – обезвреден, и цилиндърът – откраднат, но в Камерата нямаше никой друг. Как беше възможно?

Един от монасите забеляза купчинка прах близо до каменния перваз, на който бе стоял Свитъкът. С треперещ пръст проследи пътя нагоре по стената към тавана и най-сетне посочи вентилационния отвор. Нададе вик и половината мъже хукнаха навън по коридора, а другите скочиха да отместят каменната решетка, запречваща черната като катран шахта.

Нападателят се плъзгаше бързо и безшумно в ниската галерия върху тънка дъска от фибростъкло, в чиито четири ъгъла бяха монтирани гумени колелца – един вид опростен скейтборд. Фиксирането на второ въже за рапел се бе оказало добра идея – премина цялата двайсет и пет метрова галерия за секунди, като се издърпваше с помощта на импровизираната количка. Въжето помагаше и да не обърка пътя в катакомбите. По средата галерията се разделяше на три, но сега нямаше колебание по кое разклонение да поеме.

Тропането на стражите, излизащи от Камерата, ехтеше в прохода, където крадецът се бе приземил след спускането си в кладенеца. С помощта на очилата за нощно виждане лесно намери сбруята, висяща пред отвора, и с отработено движение я надяна и закопча. Изкачването обратно през тясната шахта му отне няколко минути на енергични и целеустремени усилия. Шумът от преследвачите, суетящи се из тунелите долу, му вдъхна допълнително сили и той измина последните пет-шест метра за няколко секунди точно когато те достигнаха долната част на шахтата и закрещяха от гняв и безсилие. В празния отвес екнаха гърмежи, по стените на кладенеца зачаткаха куршуми, но беше късно.

Почти невидим, крадецът претича около триста метра през храсталака до една полянка – старо гробище, вероятно за прислугата на абата или на отдавна измряла селска фамилия. Погледна назад към абатството, което сега бе цялото осветено – от всеки прозорец в мрака струеше светлина. Трескавият рев на автомобилни двигатели раздираше тихата нощ над мъгливата пустош.

Идеално. Шумът щеше да заглуши бръмченето на возилото, с което крадецът се канеше да избяга – черен мотоциклет "Мото-Гуци Стелвио NTX“, който чакаше скрит зад един от очуканите надгробни паметници.

Той натисна стартера и големият мотор заръмжа. Крадецът провери дали раницата е добре затворена и закопчана на гърба му. Не можеше да си позволи да изгуби цилиндъра някъде из английските полета.