Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

На дъното на шахтата нападателят се залюля и се прехвърли в един проход, чийто отвор зееше в стената на кладенеца. Приземи се безшумно на каменния под и бързо се огледа.

Стотици скелети стояха като безмълвна стража в нишите покрай тясната крипта, всички – обърнати с лице към входа, където стоеше неканеният гост. Легион от неми часовои, безгласни посрещачи на всеки, дръзнал да наруши спокойствието на свещената гробница. Духовете на хилядолетните останки не предизвикаха реакция върху закритото с маска лице на натрапника, който добре познаваше лицето на смъртта. Макар да не можеше да нарече зловещата фигура с косата приятелка, забулената в черно жътварка, отнесла живота на толкова много несретници, не му бе непозната.

Нападателят внимателно мина покрай скелетите на отдавна мъртви духовници привлечен от мисия, далеч по-важна от туристическата обиколка в преддверията на чистилището.

Очилата за нощно виждане "Тракър 1x24NV"неутрализираха мрака във влажната подземна камера. Показваха му всичко, озарено в зелено сияние с почти толкова подробности, колкото, ако помещението беше осветено с факлите, поставени в закрепените на стената железни поставки, които бяха зацапали с черни петна от сажди каменния таван. Покойниците нямаха голяма нужда от съвременни удобства като електричество и древните обичаи все още действаха най-добре в царството на смъртта.

Единственият шум, който се чуваше освен въздушното течение в галериите, бяха шумоленето на някой и друг заблуден плъх между костите и тихите стъпки на неканения гост, промъкващ се бързо към забранената цел – легендарната Камера на Свитъка. Подготовката за това среднощно приключение включваше запаметяване на разположението на помещенията в оцелелите сгради на абатството и на лабиринта от катакомби отдолу. Камерата се намираше точно сто двайсет и два метра под отвора на пресъхналия кладенец, осигуряващ вентилация и достъп до подземието – факт от жизнено значение сега, след като тайното скривалище бе осквернено.

Най-трудната част от операцията според предварителната информация щеше да бъде проникването в самата Камера. Тя се охраняваше от двама стражи – един пред вратата и един от вътрешната ѝ страна. За директно нападение и дума не можеше да става – при най-малкия шум вътрешният часовой щеше да вдигне тревога, дори нападателят да се справи със стоящия отвън. За проникване до пословично непристъпното помещение трябваше да се използва по-добър подход, макар и за това да бе нужен немалко късмет.

След внимателно разглеждане на почти невъзможните за набавяне древни скици натрапникът бе открил друг начин да проникне в Камерата – начин, за който часовоите и монасите едва ли подозираха.

Много бързо щеше да стане ясно дали тази стратегия е печеливша или губеща.

Камерата на Свитъка бе малко помещение, прецизно проектирано и построено изцяло от каменни блокове, мъчително издялани в една близка кариера. Четири на три метра – без нито сантиметър разминаване никъде. Скромното обзавеждане се състоеше от един разскърцан стол и ръчно резбована каменна маса, долепена до стената най-близо до входа. Върху тази грубо одялана повърхност имаше един-единствен цилиндричен предмет с височина петнайсет сантиметра, който приличаше на обикновен термос – с тази разлика, че едва ли някой би направил подобен съд за течности от дъбова дървесина и алабастър и би го украсил с грубо гравирани християнски символи и зловещи предупреждения на латински.

Единственият човек в стаята бе висок мъж, също облечен в камуфлажното облекло, предпочитано от охранителите на абатството. Неподвижното му тяло беше осветено от фенер на батерии, поставен на ръба на масата. Дремеше с глава, отпусната върху гърдите, и от време на време похъркването му нарушаваше тишината в стаята. Беше младеж на не повече от двайсет и пет, с гъста брада и голям белег с формата на кръст на челото. Този часовой също бе въоръжен с пистолет "Зиг Зауер“, крещящ анахронизъм предвид предназначението на помещението и монашеското естество на абатството.

Една грубо издялана каменна решетка близо до тавана, на около два метра от задрямалия мъж, се премести с няколко сантиметра. Тежеше около петдесет килограма, но въпреки това се плъзна настрани, без дори да изстърже върху древните камъни. Спящият страж не помръдна.

Нападателят изпълзя от прокопания на ръка тунел и се спусна леко в Камерата. Приклекна, вгледа се изпитателно в кръста върху челото на часовоя, после – в клепачите му, търсейки признак на разбуждане.