Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Главата на Насър потрепна два пъти и застина неподвижно. Под сгърченото му тяло започна да се образува локва кръв.

Цялата операция отне осем секунди.

Синт внимателно отиде в банята и изми оръжието си в малкия умивалник, после изплакна кръвта от ръцете и от десния си ръкав. Свали прозрачните гумени ръкавици, които носеше за кървавата задача, и методично съблече униформеното сако, сгъна го и заедно с ръкавиците го прибра в един от найлоновите пликове, които хотелът осигуряваше за прането на гостите.

Погледна се в огледалото. Присви болезнено очи, докато отлепи изкуствените мустаци и бакенбарди от лицето си, после прибра и тях в плика. Сега по нищо не се различаваше от милиони други мъже около четиридесетте, разхождащи се из френската столица с фалшива риза "Версаче"и моден черен панталон.

Върна се в стаята и побутна трупа с крак, повече по навик, отколкото за друго. След като се увери, че Насър няма да се съживи неочаквано, отиде до вратата и се ослуша.

Нищо.

Синт видя портфейла на терориста върху шкафчето и бързо го прибра в джоба си. Жестоките обири не бяха рядкост в големите градове – тъжен, но всеизвестен факт. Убийството на Насър щеше да бъде забравено като поредния от дългата поредица грабежи, прераснали в насилие, и след няколко дни без напредък в разследването полицията щеше да откаже да се занимава. Не се боеше, че ще го хванат – камерите за наблюдение удобно се бяха развалили преди няколко дни и поддържащата фирма щеше да ги оправи чак след седмица. Още една неприятна случайност за полицията в този управляван от хаоса свят.

Със сетива, настроени да засекат дори най-малката опасност, той предпазливо отвори вратата и огледа коридора в двете посоки. Празно. Нямаше никого.

Следобеда на същия ден отиде в посолството, подаде доклада за операцията и заедно с него – оставката си. Началниците му се изненадаха, но приеха решението. Рано или късно на всеки му изгаряха бушоните. Невъзможно бе да се предскаже какво ще го причини, но когато се случеше, единственото, което можеха да направят, бе да оставят агента да уреди цивилния си живот, а ако не успее – да му осигурят подходящо място зад някое бюро, откъдето да разиграва собствени шахматни партии, в които по-млади и по-издръжливи агенти вършат мръсната работа на терен.

След последната си операция Синт отиде с влака до Южна Франция, за да прекара една седмица сред богатите и красивите, преди да се върне в Тел Авив, където трябваше да се срещне с новия си работодател и да бъде инструктиран за следващата си непривична задача.

Шест години бяха дълго време, но му се струваше, че е било вчера.

Не можеше да се каже, че убийството на Насър е било паметно събитие. Напротив – в сравнение с множество други задачи, които бе изпълнявал през годините, то беше скучно и рутинно.

Точно затова бе запомнил датата.

За да не забрави напълно и Насър да се превърне в поредното от множеството омразни лица, чието последно преживяване е била срещата с ледения поглед на Синт.

Полковникът погледна през прозореца на черния линкълн към тълпите безгрижни пешеходци, които се наслаждаваха на летния ден в Тел Авив. Сигурно беше хубаво да живееш в невинния свят на цивилните. Понякога му се искаше да изпита тази радост, но бързо се отърсваше от подобни мисли – какъв смисъл имаше? Животът му бе такъв, какъвто си го бе направил, и нямаше връщане назад. Точно затова сега седеше в бронираната кола, която трябваше да го закара на среща с другите наемници на новия му работодател.

През последната седмица се беше случило нещо сериозно и шефът му не беше доволен.

Синт си спомни срещата, която бе предшествала напускането на Мосад, първия разговор с човека, когото знаеше единствено като Стража. Две седмици преди да убие Насър, полковникът се срещна с този потаен персонаж, който се свърза с него чрез познат от разузнаването. Синт се бе заинтересувал от намека, че някой предлага високоплатена работа за служител с неговия опит, и премина през дълъг процес на вербуване – от непринуден разговор с колегата на един коктейл в посолството до обедна среща в едно кафене на няколко километра от центъра на града.

Синт пристигна в уречения час и бе посрещнат от възрастен мъж с достолепен вид и безупречно изгладен скъп италиански костюм. Двамата бяха сами в ограденото със стени вътрешно дворче на кафенето и келнерът се оттегли, след като им донесе поръчаните кафета.

– Предполагам, че можем да говорим на френски, полковник Синт. Доколкото знам, владеете перфектно този език – предложи старецът, очевидно добре осведомен за лингвистичните способности на полковника.