Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Невероятно. Чувал съм за сблъсъци на малки самолети с птици, но никога за нещо подобно – приказваше някой друг на италиански.

– Това е за Рекордите на Гинес – заяви първият, докато разкопчаваше сбруята.

Тримата мъже освободиха задъхания Стивън от Паоло, и той изведнъж откри, че е в състояние да стои на силно треперещите си крака.

– Добре ли сте? – попита един едър мъжага, като постави ръце на раменете му и го погледна в очите.

Стивън кимна, после се свлече на колене и повърна.

– Равновесието ви е нарушено. Ще се оправи след малко. Нормално е да ви се гади.

Стивън кимна и тялото му се разтърси от спазъм. Най-сетне за негово облекчение в далечината се чу сирена на линейка.

След едночасов преглед и рентгенова снимка на врата Стивън бе изписан, като му казаха да взема аспирин за болката и пак да потърси лекар, ако не се почувства по-добре до няколко дни. Отказа шина на врата – обичайна предпазна мярка, която лекарите препоръчваха в такива случаи. Сблъсъкът и твърдото кацане не бяха причинили трайни увреждания и лекарят му сложи пластир с драмамин зад ухото за справяне със световъртежа. Паоло нямаше този късмет – след сблъсъка с гъската гръбнакът му беше тежко усукан, а от приземяването единият му крак се бе счупил на три места.

Сестрата в спешното отделение извика такси и Стивън седна на пейката до плъзгащата се стъклена врата притиснал торбичка с лед към все още болящия го врат. Минутите се точеха бавно. Той извади телефона от якето си и набра офиса.

– Явно си оцелял – отбеляза Гуен, когато се обади.

– Голяма си шегаджийка.

– Всички така казват. Мисля да стана пътуващ комедиант. – Тя замълча за момент. – Как мина?

– Размина ми се на косъм.

В тона ѝ прозвуча искрена загриженост:

– Шегуваш ли се?

– Не, не се шегувам. Ще ти обясня по-късно. Професор Туейн обади ли се пак?

– Не. Къде си? Наред ли е всичко? Имаш ли нужда от нещо?

– Добре съм. Сравнително. Слушай, направи ми една услуга. Потърси професора и се опитай да намериш номера му. Пълното му име е Уинстън Дж. Туейн. Ако не ме лъже паметта, живее в Палм Спрингс, Калифорния. Писах му преди около година, но само това си спомням. Палм Спрингс или Палм Дезърт. Ако не го откриеш, мога да изровя адреса му от бюрото си. Сигурно още пазя листчето.

– Добре. Не звучиш много весело. Предполагам, че днес няма да идваш до офиса…

– Ще видим – отговори Стивън. Воят на сирена за момент заглуши гласа му.

– Боже, Стивън! В болница ли си?

Таксито спря пред стъклената врата и шофьорът се заоглежда нервно, сякаш чакаше клиента половин час. Забеляза Стивън и му махна нетърпеливо.

– Трябва да тръгвам. Обади ми се, когато има нещо.

Стивън затвори. Не беше в настроение за приказки.

ДНЕС

ТЕЛ АВИВ, ИЗРАЕЛ

Два дни след като Стивън за малко не се разби в околностите на Лука, полковник Гейбриъл Синт погледна небрежно датата на часовника си, докато минаваше през едно предградие на петнайсетина километра от летището. Намръщи се. Точно на този ден преди шест години се бе уволнил от Мосад. Пазеше датата в дълбоките дебри на паметта си, в базата данни с безброй други нелицеприятни факти от дългата му и изпълнена с жестокости кариера в служба на Бог и родина.

Бе решил никога да не забравя обстоятелствата около уволнението си, затова лесно бе запаметил и датата.

Това беше денят на последното му убийство.

Палестинецът Насър бе отседнал в един хотел на площад "Опера"в Париж. Висшето командване на Мосад подозираше, че преди две години е участвал в планирането на бомбен атентат пред една синагога в Ерусалим, при който бяха загинали четирима души, а по-късно – в убийството на братовчедката на министър-председателя, която беше удушена, докато била на почивка на Черноморското крайбрежие. В Мосад имаха информация, че се е свързал с терористична група в Париж, и Синт бе натоварен с деликатната задача, изискваща безмилостна ефикасност и внимателно планиране.

Отначало обмисляше да използва отрова, но след като засече отрепката в хотела, избра най-простия и ефикасен метод. Когато подставеният човек на Синт на рецепцията получи поръчка за румсървис от терориста, полковникът се появи лично пред вратата му, облечен в униформа на хотелски служител, носеше поднос с поръчката и кърпа. Насър отвори и му даде знак да внесе храната. Синт послушно влезе след него с подноса. Когато палестинецът се обърна да затвори вратата, агентът от Мосад заби в основата на врата му острата като бръснач, правена по поръчка кама с карбоново острие. Насър се свлече на килима с прекъснат гръбначен мозък. Синт спокойно издърпа острието и го заби през лявото око на терориста в мозъка.