Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

– Добре – кратко отговори Синт, никога не си беше падал по излишните думи.

– Ако искате, можем да говорим на английски, италиански или руски. Разбрах, че комуникирате еднакво добре на всички тези езици.

– Както кажете. Няма значение. Но виждам, че сте ме проучили добре – отбеляза Синт в израз на професионално признание за очевидно подробното проучване, извършено за високопоставен агент на Мосад – организация, известна с това, че строго пази всяка информация за своите служители.

Старецът се усмихна – мрачна гримаса, с която даваше да се разбере, че има достъп и до най-съкровените тайни на Мосад. Внимателно вдигна чашката към устните си и отпи глътка еспресо, преди да продължи:

– Можем да си спестим излишните любезности. Вие сте зает човек, аз също. Наричат ме Стража. Може да звучи мелодраматично, но това е традиция, датираща от векове, и не съм аз човекът, който ще я прекъсне.

– Стража. Добре, щом казвате. С какво мога да ви бъде полезен, господин Страж? – попита Синт с лека ирония.

– В организацията, която представлявам, има пост, който наскоро бе овакантен, и вие притежавате необходимите качества за него. Ако приемете, работата ви ще бъде да оглавите подразделението за сигурност на организацията и да контролирате цялата му дейност. Иронията е в това, че макар постът да е изключително важен, вие на практика няма да имате никакви задължения. На предшествениците ви буквално не им се налагаше да правят нищо, освен да бъдат винаги готови.

– Интересно. Работа, на която няма да се налага да върша почти нищо. Звучи интригуващо – небрежно отбеляза Синт.

Стража се пресегна, взе недокоснатото кафе на полковника и го премести на ръба на масата заедно със своето. Наведе се на една страна, вдигна кафяво куфарче от щраусова кожа, постави го на масата и го обърна със закопчалките към Синт.

Даде му знак да го отвори.

Синт отвори куфарчето и равнодушно разгледа съдържанието му.

– Двеста и петдесет хиляди долара – заплатата ви за шест месеца. За длъжността, която ви предлагам, ще получавате петстотин хиляди годишно – с равен глас каза Стража.

В Мосад плащаха в пъти по-малко дори за най-висшите постове. Този страж успя да привлече цялото внимание на Синт.

– И какво се очаква да правя срещу това щедро възнаграждение? – попита полковникът.

– Да чакате.

– Да чакам ? Само толкова? Какво да чакам? – Обичайната непроницаема фасада на Синт за момент му изневери.

Стража вече знаеше, че полковникът е лапнал въдицата. Той бавно затвори куфарчето и го обърна към себе си. Щракна закопчалките и го остави до левия крак на Синт, после върна чашите с кафе на масата. Вгледа се изпитателно в лицето на другия мъж, после кимна и обясни:

– Ще чакате момента, който се моля никога да не настъпи. И ще участвате в охраната на един свещен предмет, който е изключително важен за моята организация – древен орден, натоварен с опазването на тази реликва.

– Предполагам, че ако приема предложението ви, ще трябва да напусна Мосад.

– Да. Трябва да сте обвързан единствено с нашата организация и никоя друга. Ще имате един месец да решите как да се оттеглите така, че никой да не заподозре защо го правите. В замяна получавате поста до края на живота си.

– Трябва да съм наясно за кого работя. Ако ще се обвързвам за цял живот, искам да знам каква е играта и кои са играчите.

Стража се съгласи и му обясни подробностите. Основан през XVI век, Орденът на Светата реликва бе тайна организация в Римокатолическата църква. Мисията му беше да осигури закрила на най-ценната тайна на Църквата, която се пазеше на забутано място някъде из Южна Англия. Орденът наемаше за тази задача хора извън средите на Църквата, защото те трябваше да притежават умения, несвойствени за обикновеното духовенство.

– За момента не е необходимо да знаете повече. Ако приемете предложението ми, след като се оттеглите от Мосад, ще ви дам още информация, която ще ви е необходима, за да изпълнявате задълженията си. Но пак казвам, основната ви работа ще се състои в чакане.

Синт вече бе решил. Трябваше да е глупак, за да откаже: Да не правиш нищо и да получаваш половин милион на година!

– Приемам.

Стража кимна пак и допи кафето си. Дръпна назад стола си и се приготви да си тръгва.

– От време на време ще ви се обаждаме. За проблеми със сигурността, които изискват присъствието ви. Срещите може и да ви се сторят скучни. Може би по някое време по-нататък ще ви възложим по-активни задачи. Вярвам, че ще сте на разположение.