Ръсел Блейк - Ръкописът на Войнич

Това ги постави в безизходица – бяха безсилни – в най-тежката криза, която някога бе сполетявала Ордена. Ето защо сега Лука пътуваше за срещата с полковник Гейбриъл Синт, когото мразеше на принципна основа. Доколкото Лука можеше да прецени, Синт беше атеист и не вярваше в нищо. Липсата на вяра го правеше непредвидим. Ако не вярва в нищо, човек започва да се изживява като център на вселената – състояние на духа, пагубно за ценностите, на чието съхраняване Лука бе отдал живота си.

Човек, който не вярва в Бог или в съществуването на свръхестествен свят извън собствените му сетива, е опасност. Човек, който действа въз основа на собствените си интереси, който живее като самовлюбен нарцис, може да бъде мотивиран единствено от най-примитивните принципи.

Диего Лука въздъхна. Шофьорът му брат Мисто караше мълчаливо към мястото на срещата. Телефонът от централната конзола в задната седалка на лимузината иззвъня.

Лука вдигна.

– Да, Ваше Блаженство – каза почти шепнешком.

Гласът, който отговори, беше дълбок – спокоен, но властен. Лука лесно разпозна Негово Блаженство архиепископ Юстиниан – главата на рицарите тамплиери по целия свят.

– Предполагам, че нямаме напредък – отбеляза той без укор.

– Да, Ваше Блаженство. Предателят не беше в добро здраве и изпадна в кома, преди да ни даде някаква полезна информация, освен за контакта му с Уинстън Туейн.

– От транскрипта разбрах, че все пак е казал някои неща, но просто звучат несвързано.

– Да. Щом сте прочели транскрипта, значи сте наясно с безсмислиците. "Очи ви следят"и "пазете се от розенкройцерите и Лойола“. Мисля, че клетникът бе готов да каже всичко, за да оправдае вината си. Не виждам как биха могли розенкройцерите или йезуитите да имат пръст в това.

Последва кратка пауза, през която мъжът от другата страна на линията издаде някакъв неразбираем звук.

– Сигурно. Обаждам се да ти напомня, че е изключително важно двамата с полковник Синт да си сътрудничите във всяко едно отношение, синко. Ти знаеш, че Свитъкът е важен, но нямаш представа за истинското му значение.

– Ваше Блаженство не сметна за необходимо да ме включи в кръга от довереници, запознати с тази информация.

– Нито теб, нито други с твоя ранг или по-висши. Не го приемай лично – утешително каза гласът по телефона. – Но Свитъкът трябва да бъде върнат и препятствията пред това връщане трябва да бъдат преодолени на всяка цена.

– Разбрах. Ще работя в пълно сътрудничество с полковник Синт до решаването на проблема – обеща Лука, може би твърде натъртено, помисли си.

– Дръж ме в течение.

Това беше вторият телефонен разговор, който двамата водеха през последните няколко дни. Абсолютен прецедент.

Лука знаеше съвсем малко за Свещения свитък дори и след инструктажа, който последва издигането му на сегашната длъжност в Ордена на тамплиерите. Цялата му информация можеше да се резюмира в няколко реда: че Свитъкът е свещен, че Орденът трябва да го пази на всяка цена и че е част от Ръкописа на Войнич. Освен това знаеше, че Ръкописът на Войнич се смята за важна и все още неразкрита загадка от висшите ешелони в Църквата, но нямаше представа защо. Въпреки това беше получил заповеди и щеше да направи, каквото трябва.

Лука беше на шейсет, имаше пронизващи сини очи и мускулесто телосложение с наченки на затлъстяване. Считаше се за принципен човек, залитащ понякога към прагматизъм.

Когато приближиха мястото на срещата, Лука се втренчи в колата, с която бе пристигнал Синт, и се подготви психически за предстоящия разговор.

– Спри тук, братко – каза на шофьора.

Лимузината спря. Лука слезе. Синт пушеше, облегнат на колата си. Погледна подозрително другия мъж. Може би и той ми няма доверие – помисли си Лука.

Върховният командващ спря на няколко крачки от Синт и двамата се измериха с поглед.

– Радвам се пак да ви видя, полковник.

– И аз вас.

За момент настъпи неловко мълчание, което отново бе нарушено от Лука:

– Уведомен ли сте за естеството на тази среща, полковник?

– Освен това, че реликвата е изчезнала, не знам нищо. – Синт хвърли цигарата и се изправи в целия си ръст. – Предполагам, че съм тук, за да убия някого.

Еврейски хумор , помисли си Лука.

– Не точно – отговори. – Нека ви запозная със събитията до този момент.

Лука накратко разказа на полковника това, което знаеше за изчезването на Свитъка и текущото разследване на вероятните крадци, включително за неотдавна починалия професор.