Николай Пенчев: Главата на хана

- Кой си ти? Какво искаш? - пелтечейки, попита Вардан, изпитвайки за първи път от много време насам истински страх. Аз съм миникът Вардан! Най-добрият фехтовач в Плиска! Внимавай с кого си имаш работа! - опита се да сплаши врага си той, докато, разколебан, отстъпваше към близката стена.

Непознатият се изправи и без да обръща внимание на думите му, бавно тръгна напред. Колкото и да се взираше в тъмното, Вардан не можеше да види лицето на мъжа пред себе си. Чертите му се размиваха в сгъстилия се мрак, правейки движенията му незабележими.

- Каквото и да си ти, човек или демон, няма да се дам без бой! - извика Вардан и усети как гласът му разваля част от магията. Звездите отново проблеснаха за миг, но след това тъмнината ги скри отново.

Миникът зае бойна стойка, обърна се настрани, така че по-здравото му ухо да е към нападателя, и бавно пристъпи към него.

Бе решил да атакува пръв - прийом, който често се оказваше изключително успешен и бе обръщал мнозина в бягство. Може би щеше да помогне и сега.

Въпреки това дълбоко в себе си Вардан знаеше, че непознатият няма да избяга. Знаеше, че обгърнатият в сенки мъж го превъзхожда и дори и най-изкусните му финтове няма да помогнат. Знаеше, че този път няма да победи. Че часовете му са преброени.

Миникът стисна здраво ръкохватката с две ръце, вдигна високо острието като в най-добрите си години и с вик се хвърли в мрака.

Не бе направил и крачка, когато в гърдите му се заби дълго тежко копие.

Вардан политна назад, падна на земята, мечът му се търколи встрани. Миг преди да умре, очите му се отвориха широко и той отново видя звездите над себе си. Между тях съсеченият в Охрид Флавий Тракиеца му махаше с ръка.

Убиецът леко се приближи и приклекна до жертвата си. Извади копието от гърдите на миника и го подпря внимателно на близката стена. Огледа се предпазливо, преди да изтегли остър дълъг меч. Без да се колебае и секунда, го стовари върху врата на мъртвеца.

- Това беше третият! - изхриптя гласът на убиеца в мрака. - Остават още четирима!

Климент нервно крачеше по коридорите на двореца. Не обръщаше внимание на украсените с мозайки стени, нито на красивите подове с цветни керамични плочки. Около него притичваха слуги, военни с пълно снаряжение влизаха и излизаха през вратите на залите. Боили, багаини и чигати с изпънати лица се събираха на групички по ъглите и шушукаха, обсъждайки последните новини.

Из Вътрешния град [6] Плиска е била разделена на две - Външен и Вътрешен град. Във Вътрешния са се намирали дворецът, главното светилище на Тангра, вероятно и къщите на великите боили. И двата града са били защитени с крепостни стени, като около тази на Външния град е имало и ров. се бе понесъл слухът, че византийският император Михаил Ронгове е нахлул в българските земи и бързо напредва към проходите начело на огромна армия. Никой не знаеше какво смята да предприеме Борис и къде въобще е ханът.

Мрачните лица на всички, които срещна по пътя си, пораждаха у Климент убеждението, че слухът в крайна сметка ще се окаже верен. Въпреки че имаше подписан мирен договор между България и Византия, в миналото имаше достатъчно случаи, когато той бе нарушаван без причина и предизвестие. Ронгове бе млад император, който искаше да докаже качествата си. Явно за сметка на северните си съседи.

Климент преглътна притеснено и закрачи още по-бързо. Дългите коридори, извитите стълбища и преходни зали вече не го затрудняваха както в началото. Писарят се чувстваше като у дома си в двореца, макар да не бе далеч времето, когато живееше под наем близо до Западната стена на Външния град и гледаше двореца само отдалеч.

Писарят изкачи последните стъпала почти тичешком, кимна на двамата войници, пазещи пред вратата, и влетя в покоите на великия боил, кавхана [7] Кавхан втори след хана, един вид негов заместник. Дукум. Климент му дължеше издигането си, за което щеше да му бъде вечно благодарен.

Именно Дукум бе възлюжил преди две години на писаря да разследва хвърлилите целия град в ужас убийства на християнски свещеници. Климент се бе справил блестящо, разкривайки убиеца и показвайки, че и за в бъдеще може да му се има доверие. Оттогава между него и по-възрастния кавхан се бе зародило приятелство, основаващо се на взаимно уважение и почит.

Дукум се бе надвесил над голяма карта на Балканския полуостров. Кавханът вдигна за миг очи, за да види кой влиза, махна с ръка на Климент и му посочи с дълго пауново перо един от проходите, отбелязани на картата.