Николай Пенчев - Главата на хана

За беда Фотий не беше духовник. Патриарх можеше да бъде само човек, преминал всички степени на църквата. Такъв беше канонът. И никой не можеше да го промени.

Дори и императорът.

Точно когато Михаил бе изпаднал в отчаяние, а майка му доволно потриваше ръце, очаквайки завръщането на Игнатий обратно на патриаршеския престол, Фотий й доказа, че неслучайно е най-изтъкнатият мислител в империята. За една нощ той направи това, което никой друг не бе правил преди него и никой друг нямаше да направи и по-късно.

В късния следобед на един съботен ден Фотий бе отрязал дългите си коси и бе станал послушник. Час след това бе посветен в монах, след още час в отец, след това в преподобие, после всепреподобие, високопреподобие, преосвещенство, високопреосвещенство.

И когато в неделя сутринта Константинопол се събуди от радостния звън на камбаните, от църквата „Света София“, възкръснал като Христос от мъртвите, излезе Негово Светейшество Фотий, новият патриарх на Византия.

Мнозина възроптаха срещу хитрия начин, по който за една нощ бившият философ се бе преобразил във висш духовник. Но канонът бе спазен.

Ядът на папата в Рим стигна дотам, че отказа да признае избора и анатемоса Фотий. Действието бе нечувано по своята строгост и последствия за горката душа на новия византийски патриарх. Но бившият философ доказа, че не може да бъде лесно уплашен. На свой ред той също анатемоса Николай I, след което въобще спря да се занимава с него и декретите, които папата в безсилен гняв издаваше срещу него и православната му църква.

И сега този борбен мъж бе обърнал погледа си към България.

- Какво иска той? - попита Климент.

Дукум вдигна рамене.

- Нямам представа! Предполагам, че скоро ще узнаем. Императорът е като восък в ръцете му и това е най-лошото. С Михаил бихме могли да се справим, но с Фотий... Човек винаги трябва да има едно на ум с него. Няма да е лесно. Той отдавна не се задоволява само с висшия си сан. В ръцете му е съсредоточена много повече власт, отколкото можеш да си представиш. Фотий управлява и шпионите на империята. Последните слухове твърдяха, че дори е привлякъл на своя страна „Архангелите на Михаил“.

„Архангелите на Михаил“, или просто „Архангелите“, както накратко ги наричаха, бе таен орден, учреден от монаси, противници на иконоборството. През годините се бяха превърнали в крайни фанатици, татуираха телата си с църковни символи и не пропускаха да убиват всеки от враговете си, стига да имаха възможност. Промъкваха се като сенки, преминаваха през врати, стени и охрана, нищо не можеше да ги спре, щом набележеха определена цел.

Не един и двама висши духовници бяха станали жертви на дългите им ножове, а веднъж дори бяха успели да се вмъкнат в покоите на император Лъв, който за късмет бе излязъл оттам минута преди това.

Климент изстена. Организирани от човек като Фотий, „Архангелите“ можеха да се превърнат в ужасяваща заплаха.

- Клименте, успокой се! Каквото има да става, ще става! Същият си като приятеля си Наум. Цяла сутрин ме преследва, за да ми съобщи, че някой бил претърсвал библиотеката. Без да вземе нещо. Все едно си нямам друга работа, че да пазя старите му папируси - махна с ръка Дукум. - Забрави и за Фотий. С него тепърва ще се занимаваме и аз, и ти. И с него, и с шпионите му. Вече съм наредил да следят по-внимателно византийския логотет, пратеник Атанасий. Не ми харесват някои от хората, с които се среща този човек. Но както вече казах, да оставим това на бъдещето. Сега имаме да решаваме конкретни проблеми. Искам да знам как така Аеций е мъртъв? Баща му Шун е побеснял. Обвини те пред хана, че си виновен за смъртта на сина му. Ще трябва да се явиш пред Великия съвет да дадеш обяснения. Какво всъщност се случи?

Климент подреди мислите си. Очакваше нещо подобно, но явяването пред съвета не беше добър знак. Там нямаше да има кой да го защити и ако противниците му вземеха мнозинство при гласуването накрая, виновен или не, щяха да го държат отговорен за смъртта на Аеций. Което значеше само едно - смърт!

- Никой не би могъл да предотврати това, което стана -започна писарят. - Бях взел всички възможни мерки. Нито сме предизвиквали, нито сме провокирали Аеций. Честно казано, като знаех какво конте е, мислех, че ще го заловим без проблеми. Влязохме в стаята му, казах, че идваме да го арестуваме. Той държеше меч. Насочи го към нас, но никой не го е нападал. След това си разпори корема. Нямам представа защо го направи. Опитах се да му помогна, но раната беше смъртоносна.