Николай Пенчев - Главата на хана

„Убиецът е знаел какво прави. Оръжията му също са били добри“ - установи Климент, оглеждайки раните.

Точно в средата на гърдите убиецът бе прорязал в кожата знака IYI. Посинялата кожа и съсирената кръв ясно показваха къде е минало острието.

Въпреки нежеланието си писарят внимателно огледа тялото от всички страни. Не забеляза нищо необикновено, освен стара рана на десния крак. Който и да бе убиецът, не бе оставил никакви следи.

Писарят излезе от дома на смъртта с облекчение. Макар в разследванията си да се бе сблъсквал с много трупове, все още не можеше да преодолее ужаса си от смъртта.

„Някой трябва ужасно да е мразел Вардан, за да го подреди по този начин“ - каза си писарят, докато се смесваше с тълпата.

Най-накрая си купи две прясно изпечени питки, намазани с масло и пълни със сирене, кимна на стражите на Северната врата и бързо тръгна по улиците на Външния град.

Макар учител по фехтовка и храненик на Пресиян, убитият Вардан бе живял извън красивите червени стени, ограждащи двореца в сърцето на Плиска. Климент нямаше представа къде да търси информация за миника, но бързо се ориентира. Без усилия намери „Пълната чаша“, пред която Вардан бе срещнал смъртта си.

Собственикът - дебел, висок славянин, с широко лице и дълги мустаци, се оказа повече от приказлив. Той усърдно уведоми Климент, че миникът минавал поне веднъж седмично през заведението му да изпие делвичка или две вино и да си побъбри с приятели.

- Всички го знаехме! - каза кръчмарят, докато бършеше ръцете си в мръсна кожена престилка. - Вардан обичаше да обикаля кръчмите в тази част на града и да си пийва. Понякога закъсняваше с плащането и разказваше до втръсване едни и същи истории, но иначе беше разбран човек.

- Създавал ли е неприятности?

- Никога! Когато се напиеше, ни надуваше главите как бил посякъл Флавий Тракиеца при превземането на Охрид, но това беше най-лошото, което правеше. Случваше се да се заседи по до късно и синът му идваше да го прибере. Вардан беше хром с единия крак и понякога се налагаше да му се помага.

- Синът му ли? - попита Климент. - Къде мога да го намеря?

Кръчмарят подробно му обясни и скоро писарят крачеше по една от главните улици. Тук бе много по-оживено и на няколко пъти му се налага да изчаква, докато натоварени с бъчви колички, конници и военни отряди преминаваха покрай него. Истинският живот кипеше във Външния град, където никой не се притесняваше да излага на показ стоката или уменията си независимо какви бяха те.

Дори на площада за екзекуции бе пълно с хора. Просяци с патерици и прокъсани плащаници обикаляха около вързаните за стълбове, изтърпяващи наказание престъпници, тропаха с дървените си паници и просеха милостиня от минувачите. Хамали, майстори и занаятчии се събираха на малки групички, предлагайки труда си и хвалейки уменията си. Едри, въоръжени наемници с вид на закоравели престъпници, каквито най-вероятно и бяха, си търсеха господари. Търговци на пиво, натоварили отворените си бъчви в колички, предлагаха бира с черпаци. Жени, застанали по ъглите, обсъждаха последните клюки, докато търговци на зеленчуци и месо ги подканяха да си купят от стоката им.

Земята бе напукана и суха, около краката се образуваха облачета прах, между краката на минувачите тичаха деца и бездомни кучета. Климент с облекчение въздъхна, завивайки по една от страничните улички, където имаше значително по-малко хора.

На два пъти помоли да го упътят, преди да стигне до малката, измазана до половината къща на миника Вардан. За негово учудване пред нея се бе насъбрала развълнувана тълпа.

Няколко души бяха наобиколили висок, млад мъж, размахваха срещу него свити в юмруци ръце и крещяха един през друг. Група зяпачи и съседи радостно подканяха спорещите да разрешат проблемите си с бой.

- Това ли е къщата на миника Вардан? - високо извика Климент и се приближи.

Стреснати, каращите се млъкнаха и един по един го измериха с поглед. Набит мъж на средна възраст със загоряло лице и черна брада заговори от името на всички.

- Това е къщата на Вардан. Или поне беше! Ти кой си, че питаш?!

- Не можете да вземете къщата на баща ми просто така! - твърдо заяви младият мъж в средата и разправията започна с нова сила.

- Тишина! - извика писарят. - Или трябва да извикам стражниците да ви умирят?! Аз съм главният писар! Тук съм по нареждане на хана да разследвам смъртта на миника Вардан. Обяснете ми какво става!

Мъжете отново замълчаха и обърнаха към него намръщените си лица. Намесата на Климент им бе неприятна, но нямаше как да не се съобразят с него и поста му.