Николай Пенчев - Главата на хана

- Виновен ли е?

- Без никакво съмнение! В стаята му намерихме няколко кесии със златни монети, които няма откъде да е взел. Заплатата му е много по-малка. В един от сандъците имаше складирани мечове - предполагам, че са последните, изчезнали от склада. Заловихме и съучастниците му, както и посредниците, чрез които са продавали оръжията. Те признаха, че Аеций ги е изнасял от складовете по малко всеки път, когато е бил на пост. Предполагал е, че никой няма да забележи, защото всеки път е вземал по малко и от различно място. Част от оръжията е продавал чрез посредници, други е складирал. Още не съм открил къде, но скоро и това ще стане. Виновен е, няма съмнение!

Дукум кимна.

- Това е добре! В съвета все още са останали няколко човека, които имат достатъчно здрав разум да поставят истината и добруването на държавата над собствените си пристрастия. Интересува ме друго - на кого Аеций е продавал оръжията и защо. И е каква цел е складирал останалите.

- И аз се питах същото - съгласи се Климент. - Някои от информаторите ни казват, че оръжията са били купувани от боили от Външния и Вътрешния град. Други са изнасяни извън града. Къде? Още не знам.

Дукум не отговори. Дълбоки бръчки прорязаха челото на кавхана.

- Това, което ми казваш, е обезпокоително. Защо им е на боилите тайно да купуват оръжие? Освен ако...

- Освен ако не готвят бунт! - довърши мисълта му Климент.

- Аз ще се заема с това! - лицето на Дукум изведнъж се оживи. - Ако има предатели, ще ги намеря и тогава тежко им и горко. Малко са ни бедите тази година - суша, глад, скакалци, византийците тропат на вратите ни, та да трябва да се занимаваме и с бунтове.

- Ами аз? - попита Климент. - Мога да помогна.

- Не се и съмнявам. Но за теб има друга задача. Борис се разпореди, преди да тръгне. Тази нощ е бил убит миникът Вардан. Беше един от най-добрите майстори на меча в Плиска. Обучавал е хана като малък, беше храненик на Пресиян. Посегателството над него е посегателство над Борис. Някой е пробол Вардан с копие в гърдите, след което му е отрязал главата. Ти трябва да разбереш кой е убиецът.

- Отрязал му е главата ли? Но защо?

Дукум сви рамене.

- Нямам представа. Както нямам представа и защо е издълбал с нож на гърдите му знака IYI.

Климент спа лошо.

Докато излизаше от покоите на кавхана и се прибираше в собствената си къща, не можеше да се отърве от чувството, че го следят. На няколко пъти рязко спира и се обръща, но не видя нищо друго освен бързащите да се приберат по домовете си хора и лятната мараня, виеща се в мрака.

Въпреки това чувството остана.

Писарят до късно се въртя в кревата си, вслушваше се в звуците на нощта, няколко пъти става, за да провери вратата и прозорците, но не откри нищо нередно.

„Трябва да наема някаква прислуга!“ - за пореден път се зарече той малко преди да заспи.

Откакто Борис го бе провъзгласил за главен писар, багаин и свой храненик, Климент се бе преместил в малка къща близо до Северната врата на Вътрешния град. В началото се бе заел да обзавежда голите, наскоро боядисани стаи, но след това работата му в двореца го погълна. Неотворени денкове, чували и сандъци така и си стояха непипнати, където ги бе оставил.

Писарят бе сложил легло и маса в една от стаите, която му служеше за кабинет, кухня и спалня едновременно, и така бе решил въпроса с обзавеждането.

Сутринта също не потръгна добре.

Не намери нищо за ядене освен стара бучка сирене и гърне вкиснат кумис, чиято миризма го накара да сбърчи нос. На всичко отгоре се бе и успал, което означаваше, че ще трябва да хапне някъде накрак.

„Наистина ми трябва някой, който да се грижи за къщата!“ намусено си каза Климент, докато се обличаше припряно. Накрая нахлузи тънкия си кожен елек, затъкна под него дълга кама и забързано излезе.

Продавачите вече бяха нахлули във Вътрешния град, предлагайки всевъзможни неща. Фурми от Персия, дрехи от Дамаск, саби и мечове чак от Испания, прясна риба, хляб, кумис, маслини и парчета прясно изпечено месо с подправки бяха само част от стоките им.

Писарят реши да не закусва, преди да види трупа на убития. Гледката едва ли щеше да е приятна и предпочиташе да е на гладен стомах.

Бързо стигна до каменната морга, където бе трупът на миника. Макар че в помещението бяха запалени ароматни билки, въздухът бе изпълнен с мирис на разлагаща се плът.

Избелялото платно, с което бе покрито тялото, с нищо не подсказваше, че трупът е на един от най-добрите майстори на меча. Климент предпазливо повдигна покривалото, едва сдържайки дъха си. Там, където копието бе пронизало сърцето, зееше грозна, черна дупка. Главата бе отрязана с един удар. Обезобразеното тяло на Вардан не бе приятна гледка.