Николай Пенчев - Кръв по снега

Отвори им мръсен войник с безочлив вид, който ги попита какво искат. Без да му отговаря, Севар му показа печата на кавхана, избутвайки го встрани, и всички влязоха в дългия кръгъл двор на затвора. Ужасна миризма блъсна писаря в носа и той почувства как почва да му се гади. Покрай стените в безпорядък бяха пръснати дървени клетки, в които се гърчеха същества, които някога са били човеци. От закритите с дъски ями, където бяха натъпкани част от затворниците, се носеха вопли и стенания. Войници с износени черни дрехи обикаляха затворниците с бичове и копия с ръка, удряйки, без да подбират, докато жертвите им се свличаха с писъци на земята.

Без да обръща внимание на адското място, в което бяха попаднали, Дукум влезе в ниската каменна постройка в края на двора, като махна с ръка на писаря да го последва. Севар и войниците, на които гледката не правеше впечатление, останаха да си подхвърлят шеги и остроумия с охраната на затвора.

Кавханът и писарят не вървяха много. Бързо стигнаха до широка, ниска подземна зала. Дори в сумрака по стените личаха следи от кръв, от гредите висяха вериги, по пода бяха разхвърляни различни инструменти. Малко огнище хвърляше зловещи отблясъци върху гола фигура, завързана с дебели въжета за една от наредените покрай стената маси.

Миришеше на страх, пот и повръщано и писарят усети как стомахът му се обръща.

От един ъгъл излезе висок едър мъж. Черна качулка скриваше наполовина лицето му, предната част на кожената му престилка бе изцапана със засъхнала кръв и мръсотия. Палачът бе обут с най-хубавите ботуши за езда, които Климент бе виждал, а позлатените им шпори весело подрънкваха в тишината. В тях беше затъкнат износен панталон, от чийто колан висяха различни по големина ножове, клещи и други инструменти, за чието предназначение писарят не искаше и да помисля.

- Проговори ли? - попита Дукум и посочи към тялото на масата.

- Не каза това, което ни интересува, господарю. Знаем, че е бил сръбски шпионин, но нищо повече - палачът се изплю на калния под. - Опитах всичко, но без успех. Твърди, че не знае кой е предателят.

Дукум кимна. Хвана за ръка писаря и с твърда стъпка го заведе до масата.

Климент се напрегна, затаи дъх, опитвайки се да овладее стомаха си, и се загледа в измъченото тяло пред себе си. Вързаният мъж бе покрит със синини, засъхнала кръв и следи от изгаряния, едната му ръка бе извита под неестествен ъгъл, няколко от пръстите му бяха отрязани.

Най-страшно бе лицето на пленника.

Едното му око бе извадено и отдолу се виждаше белият череп, другото бе пришито с дебели конци за кожата на превърнатото в кървава пихтия лице.

Мъжът нямаше сили дори да стене и само проплакваше тихо от време на време.

Дукум се доближи до него, клекна до ухото му и бързо му заговори. Пленникът се заизвива, мускулите му се изпънаха в опит да се освободи от въжетата и безсилно се отпусна обратно. Накрая устата му се отвори и от нея излезе едно име:

- Мутимир.

Дукум се изправи и кимна.

Палачът се приближи с котешка стъпка, извади тънко въже, метна го през врата на пленника и силно го стегна. Мъжът издаде хриптящ звук, бузите му се издуха, от изваденото му око потече кръв.

Миг по-късно безжизненото му тяло се сгърчи на масата.

Климент не издържа, обърна се и повърна.

Ужасът му не премина дори когато се върнаха в покоите на кавхана, седнаха на високите му столове с меки плетени седалки, а слугата им донесе вино. Макар в стаята да бе топло, а в камината да гореше буен огън, Климент не можеше да спре да трепери. Дукум не се опита да го успокои.

- Не те заведох случайно да видиш това - твърдо каза кавханът. - Искам да разбереш колко сериозно е положението. Трябва на всяка цена да освободим Расате, а ти да намериш предателя.

- Кой беше мъжът в подземието?

- Сръбски шпионин. Заловихме го преди около седмица. Надявахме се, че ще успеем да измъкнем от него името на предателя. Както сам видя, постарахме се подобаващо. Но той не знаеше нищо. Този, който издава тайните ни, е много внимателен. Предполагам, че малцина знаят кой всъщност е той.

Климент надигна бокала с вино.

- Сърбинът не знаеше кой е шпионинът - продължи кавханът. - Но знаеше друго - на кого е предавал сведенията си предателят. Сам го чу. Обещах му бърза смърт и разбрахме кой стои зад всичко това - сръбският княз Мутимир!

- Вълци! Вълциии!

Някой крещеше с пълно гърло.

Климент стреснато надигна глава и се огледа. В първия момент не разбра къде се намира. Беше потен, главата му бучеше, краката му бяха замръзнали, ребрата го боляха там, където се бе впила чантата му, върху която бе лежал.